French
DeutschМите Опилски – Уикипедия
| Мите Опилски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 12 септември 1887 г. |
|---|---|
| Починал | 8 септември 1944 г. |
| Мите Опилски в Общомедия | |
Димитър Атанасов Михалков (Михайлов), известен като Мите Опилски[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Михалков е роден в 1887 година в село Опила, което тогава е в Османската империя. Получава основно образование и става овчар. Влиза във ВМОРО и в 1909 година става нелегален. От 1911 година е четник в Паланечко и Кратовско.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.[2] След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата Дончо Ангелов. През Първата световна война е в партизанската рота на капитан Никола Лефтеров.
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с Панчо Михайлов и Иван Бърльо участва в превземането на Кюстендил. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство.[3]
В годините на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война Мите Опилски е начело на Кратовската контрачета, бореща се с комунистическите партизани в Кратовско.[4]
Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.[3][5]
-
Опилски (трети ред, втори от ляво надясно) и български офицери в Македония, 1912 г. -
Опилски (втори ред, втори от ляво надясно) и български офицери в Македония, 1912 г. -
Четата на Опилски на път за Македония -
Четата на Опилски
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
- ↑ Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 10. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335-336.
