Михаил Андреев – Уикипедия

Михаил Николов Андреев е български юрист и историк, професор.^[1]

Роден е в София на 9 ноември 1911 г. През 1934 г. завършва право в Софийския университет. От 1934 до 1946 г. работи като съдия. През 1946 г. е избран за доцент, а през 1950 г. за професор по римско право. От 1952 до 1977 г. ръководи катедра по теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на Софийския университет.

Почива на 30 май 1978 г.^[1][2]

От 1958 г. е член на Френското общество по история на правото, от 1961 г. на Италианското общество на романистите „Бартоло Сасоферато“, от 1965 г. – Белгийското дружество по история на правото „Жан Боден“.^[1]

На Михаил Андреев е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).

• „Римско частно право“ (1958)
• „Българската държава през средновековието (Правно-исторически въпроси)“ (1974)
• „Българското обичайно право“ (1979)^[1]
• „Развод и adulterium в класическото римско право (1954)
• „Ватопедската грамота (1965)
• „Закон на Константин Юстиниан (1972)
• „L'effet Extinctie de la Litis Contestatio (1951)

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „История“          Портал „Право“          Портал „София“          Портал „История на България“