Михаил Бородин – Уикипедия

Михаил Бородин
	Михаил Бородин
съветски дипломат
Роден	9 юли 1884 г. Янавичи, Руска империя
Починал	29 май 1951 г. (66 г.) Сибир, СССР
Учил в	Университет Валпарисо
Политика
Партия	Гоминдан; Руска социалдемократическа работническа партия; КПСС
	Михаил Бородин в Общомедия

Позовавайки се на източнославянските конвенции за именуване, бащиното му име е Маркович, а фамилното име е Грузенберг.

Михаил Грузенберг, известен с псевдонима си Михаил Бородин (на руски: Михаил Бороди́н), е роден на 9 юли 1884 г. в Руската империя. Той е руски дипломат, болшевишки революционер и агент на Комунистическия интернационал - Коминтерна, както и изявен съветник на Сун Ятсен и Гоминдан (KMT) в Китай през 20-те години на XX век.

Роден в тогавашната провинциална част на Руската империя (сегашен Беларус), в еврейско семейство, Бородин се присъединява към ' Общия еврейски работнически съюз (Бунд) на шестнадесет години, а по-късно през 1903 година става болшевик. След като е арестуван за участие в революционни дейности, Бородин бяга в Америка, където посещава университета във Валпараисо и създава семейство, а по-късно основава англоезично училище за руснаци евреи, имигранти в Чикаго.

След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. Бородин се завръща в Русия и служи на различни длъжности в новото съветско правителство. През 1919 г. става агент на Коминтерна и пътува до различни страни, за да разпространява болшевишката революционна кауза. През 1921 г. Бородин пристига в Турция, за да помогне на Турското национално движение във войната за независимост срещу Великобритания.

Бородин е арестуван и задържан от Великобритания за половин година заради дейността си в Турция. През 1923 г. Владимир Ленин избира Бородин да ръководи мисия на Коминтерна в Китай, където му е поверена задачата да помага на Сун Ятсен и на неговия Гоминдан. След смъртта на Сун Ятсен, Бородин помага в планирането на Северния поход и по-късно става безспорен поддръжник на левицата в Ухан.

След чистката на комунистите от Гоминдан, Бородин е принуден да се върне в Съветския съюз през 1927 г., където заема различни позиции в съветското правителство и по-късно помага за основаването на англоезичния вестник Moscow News, на който става главен редактор.

По време на Втората световна война той e главен редактор на Съветското информационно бюро. Поради нарастващия антисемитизъм в Съветския съюз в края на 40-те години, Бородин е арестуван и депортиран в наказателен лагер, където умира през 1951 г. Официално е реабилитиран през 1964 г.

Биография

Ранни години

Бородин е роден на 9 юли през1884 г. в Яновичи (тогавашна територия на Руската империя, сегашна част на Витебска област, Беларус) в еврейско семейство. Носел е името Михаил Маркович Грузенберг (на руски: Михаи́л Ма́ркович Грузенберг).

От много ранна възраст той започва да работи като лодкар в Западна Двина, пресичайки участъка на реката между Витебска област, Даугавпилс и Рига (сегашната столица на Латвия). По-късно се премества да живее в Рига, където посещава вечерните училища на руски език и същевременно работи на пристанището в града.

Когато навършва 16 години, се присъединява към Общия еврейски работнически съюз в Литва (Бунд), а по-късно през 1903 г. преминава към болшевиките на Владимир Ленин. Той става близък сътрудник на Ленин и болшевишки агент в северозападния регион на империята. Предимство се окзва това че владее идиш, немски и латвийски език. В средата на 1904 г. му е наредено да пътува до Швейцария, за да се срещне с Ленин, който е заминал в изгнание.

На 9 януари 1905 г., след множеството убийства, случили се по време на "Кървавата неделя", Бородин се завръща в Русия, организира революционна дейност в Рига и по-късно е избран да присъства на болшевишката конференция в Тампере (Тамерфорс), където се среща с Йосиф Сталин.

През 1906 г. Бородин присъства на 4-ия конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия в Стокхолм. По-късно през същата година, той е задържан от царската полиция в Санкт Петербург и му се налага да направи избор - дали да бъде изпратен в Сибир или на заточение в Европа. Бородин избира да поеме по пътя на изгнанието и през октомври пристига в Лондон, където полицията го забелязва и незабавно му нарежда да напусне страната. През 1907 г. той пристига в Америка, първо в Бостън, а след това в Чикаго. Докато е там, той посещава лекциите в университета Валпарайсо в Индиана, както и преподава английски на деца имигранти в Hull House (създаден от Джейн Адамс). След време основава собствено училище за руснаци евреи имигранти, което по-късно прераства в успешно развиващ се бизнес. По време на престоя си в Съединените щати, Бородин фиктивно се асоциира със Социалистическата партия на Америка, като същевременно насърчава руската революционна кауза сред имигрантската общност.

След Октомврийската революция (1917 г.) той се завръща в Русия през юли 1918 г. и започва работа в Народния комисариат на външните работи на Руската съветска република. Няколко месеца по-късно той се завръща в Америка, за да предаде „Писмо на американските работници“ на Ленин. Писмото било пропагандно послание, предназначено да противодейства на негативните възгледи на руските комунисти след подписването на Брест-Литовския мирен договор. Той също така предложил организирането на съвместна пропагандна кампания с Комитета по обществена информация на Джордж Крийл, но така и не успели да осъществят тази идея. Разочарован от жестоката американска критика спрямо новото съветско правителство, Бородин захвърля надеждата за сътрудничество с американците и се завръща в Русия. След това се премества в Стокхолм, където се среща с американския писател Карл Сандбърг, с когото обсъждат Болшевишкия преврат.

През март 1919 г. Бородин участва в Първия конгрес на Комунистическия интернационал (Коминтерн) в Москва. След конгреса той се заема с първата си задача в Коминтерна - пътуване с фалшив мексикански дипломатически паспорт. Бородин пътува през различни европейски страни, като дори депозира съветски средства в сметка в швейцарска банка и се опитва да събере пари за финансиране на създаването на комунистически партии в Америка. По-късно пътува до Санто Доминго и резервира билет за Ню Йорк, където пристига през август 1919 г. Оказва се, че мисията му е известна на американските власти и следователно е задържан за кратко от Федералното бюро за разследване. След като бива освободен, той отива в стария си дом в Чикаго, където се натъква на Социалистическата партия на Америка, която е разкъсана заради спор между лявото си крило, което иска да създаде комунистическа партия и да се присъедини към Коминтерна, и останалите членове, които се противопоставят на тази идея. Тъй като Бородин осъзнава, че е наблюдаван, докато е в Америка, той страни от публични изяви и се стреми да не привлича никакво внимание. На 4 октомври 1919 г. успява да се измъкне от страната, преминавайки границата към Мексико.

В Мексико той се среща с индийския революционер М. Н. Рой, с американските писатели Карлтън Бийлс и Майкъл Голд, както и с американския комунист Чарлс Филипс. Бородин обяснява на Рой за Руската революция и комунизма и впоследствие революционера се доверява на комунистическите вярвания. Така двамата успешно създават Мексиканската комунистическа партия. По време на престоя си в Мексико, Бородин изпраща доклади за подвизите на Рой на Ленин, който по-късно го кани да присъства на 2-рия Световен конгрес на Коминтерна през 1920 г. в Москва. Напускайки Мексико през декември 1919 г., Бородин, Рой и Филипс пътуват до Западна Европа. Там те възнамеряват да разпространят комунистическата кауза в навечерието на конгреса, надявайки се да създадат комунистическа партия в Испания. Пристигайки в Москва в седмиците преди конгреса, Бородин запознава Рой с Ленин, след което той става важна фигура в Коминтерна.

По-късно Бородин се завръща във Великобритания, където трябва да установи причината за провала на революцията там и да се заеме с Британската комунистическа партия. По време на посещението си използва псевдонима "Джордж Браун". След като няколко месеца успешно осъществява дейностите си, той е арестуван на 29 август 1922 г. и бива задържан за шест месеца в Глазгоу. Причината за задържането му уж е нарушение на имиграционните разпоредби, въпреки че политическата му мисията е била добре позната на съответните органи. Впоследствие е депортиран в Русия, като при пристигането му в Москва Ленин го информира, че е избран за ръководител на мисия на Коминтерна в Китай. През втората половина на 1923 г. той пристига в Гуанджоу, Пекин, където е седалището на революционното правителство на Сун Ятсен.

Семейство

Бородин се жени за Фаня Орлук, по-известна като "Фани" и имат двама сина - Фьодор Михайлович Бородин и Норман Бородин. И двамата са родени в Америка. Фьодор успява да стане полковник в Червената армия и умира по време на Втората световна война. По същото време Норман е съветски журналист.

Източници

Библиография

Andrew, Christopher M. The defence of the realm : the authorized history of MI5. London, Allen Lane, 2009. ISBN 978-0-7139-9885-6. OCLC 421785376.
Brandt, Conrad. Stalin's Failure in China: 1924-1927. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1958.
Chen, Yuan-tsung. Return to the Middle Kingdom: One Family, Three Revolutionaries, and the Birth of Modern China. Sterling Publishing Company, Inc., 2008. ISBN 9781402756979.
Draitser, Emil. Stalin's Romeo Spy: The Remarkable Rise and Fall of the KGB's Most Daring Operative. Northwestern University Press, 2010. ISBN 9780810126640.
Fischer, Louis. The Soviets in World Affairs: A History of Relations Between the Soviet Union and the Rest of the World. Т. 2. J. Cape, 1930. OCLC 59836788.
Foglesong, David S. America's Secret War against Bolshevism: U.S. Intervention in the Russian Civil War, 1917-1920. UNC Press Books, 2014. ISBN 9781469611136.
Haithcox, John P. Nationalism and Communism in India: The Impact of the 1927 Comintern Failure in China // The Journal of Asian Studies 24 (3). 1965. DOI:10.2307/2050346. с. 459–473.
Hagedorn, Ann. Savage Peace: Hope and Fear in America, 1919. Simon and Schuster, 2007. ISBN 9781416539711.
Prime Minister's Statement // 24 May 1927. Посетен на 10 April 2021.
Harris, G. André Malraux: A Reassessment. Springer, 1995. ISBN 9780230390058.
Harrison, James Pinckney. The Long March to Power – a History of the Chinese Communist Party, 1921-72. Macmillan, 1972. ISBN 978-0333141540.
Hopkirk, Peter. Setting the East Ablaze: On Secret Service in Bolshevik Asia. Oxford University Press, 2001. ISBN 9780192802125.
Jacobs, Dan. Borodin: Stalin's Man in China. Harvard University Press, 2013. ISBN 9780674184602.
Jacobson, Jon. When the Soviet Union entered world politics. Berkeley, University of California Press, 1994. ISBN 978-0-520-91567-1. OCLC 44955883.
Jordan, Donald A. The Northern Expedition: China's National Revolution of 1926-1928. University Press of Hawaii, 1976. ISBN 9780824803520.
Kirschenbaum, Lisa A. International Communism and the Spanish Civil War: Solidarity and Suspicion. Cambridge University Press, 2015. ISBN 9781316368923.
Lew, Christopher R., Leung, Edwin Pak-wah. Historical Dictionary of the Chinese Civil War. Scarecrow Press, 2013. ISBN 9780810878747.
Mickenberg, Julia L. American Girls in Red Russia: Chasing the Soviet Dream. University of Chicago Press, 2017. ISBN 9780226256122.
Rexroth, Kenneth. The Collected Shorter Poems. New Directions Publishing, 1966. ISBN 9780811201780.
Shabad, Theodore. Soviet Rehabilitates Borodin, Aide in China in '20's // The New York Times. 1 July 1964. Посетен на 19 October 2018.
Soong, Mei-ling. Conversations with Mikhail Borodin. Free Chinese Centre, 1978.
Spence, Jonathan D. The Search for Modern China. Norton, 1990. ISBN 9780393934519. - Link to Google Books profile
Spenser, Daniela. Stumbling Its Way Through Mexico: The Early Years of the Communist International. University of Alabama Press, 2011. ISBN 9780817317362.
Vishni͡akova-Akimova, Vera Vladimirovna. Two Years in Revolutionary China: 1925-1927. Harvard University Asia Center, 1971. ISBN 9780674916012.
Wilbur, C. Martin, How, Julie Lien-ying. Missionaries of Revolution: Soviet Advisers and Nationalist China, 1920-1927. Harvard University Press, 1989. ISBN 9780674576520.
Wilbur, C. Martin. The Nationalist Revolution in China, 1923-1928. Cambridge, Cambridge University Press, 1983. ISBN 978-0521318648.
Foreign Communist Sentenced // The Times. 30 August 1922. Посетен на 18 October 2018.