Младежка река – Уикипедия

Младежка река
(Карамлък)
Младежка река в горното си течение
Младежка река в горното си течение
42.1° с. ш. 27.2756° и. д.
42.0656° с. ш. 27.5528° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Бургас
Община Малко Търново
Дължина40 km
Водосб. басейн232 km²
Отток1,01 m³/s
Начало
Мястона 800 m ЮИ
от връх Батак чешма
Странджа
Координати42°06′00″ с. ш. 27°16′32.16″ и. д. / 42.1° с. ш. 27.2756° и. д.
Надм. височина486 m
Устие
Мястоляв приток на ВелекаЧерно море
Координати42°03′56.16″ с. ш. 27°33′10.08″ и. д. / 42.0656° с. ш. 27.5528° и. д.
Надм. височина96 m
Младежка река в Общомедия

Младежка река (до 11 януари 1950 г. Тъмна река, Карамлък)[1] е река в Югоизточна България, област Бургас – община Малко Търново, ляв приток на река Велека. Дължината ѝ е 40 km

Младежка река извира под името Соуксу на 486 m н.в. в Странджа, на 800 m югоизточно от връх Батак чешма (509 m) на българо-турската граница. По цялото си протежение протича в дълбока гориста долина, до село Младежко на североизток, а след него – на югоизток. Влива се отляво в река Велека на 96 m н.в., на 2 km източно от историческата местност Петрова нива.

Площта на водосборния басейн на реката е 232 km², което представлява 23,3% от водосборния басейн на Велека.

Притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Близнашка река
  • → Селския дол
  • ← Кокордан
  • ← Дядоянов дол
  • ← Кадънски дол
  • → Главикьовска река
  • → Сърджова река
  • → Сухата река
  • ← Бакаджийски дол
  • → Заберновска река

Младежка река е типична средиземноморска река с максимален отток през февруари и минимален през август. Средният годишен отток при моста на шосето Бургас – Малко Търново е 1,01 m3/s.

По течението на реката е разположено едно-единствено населено място, което дава и името на реката – село Младежко.

Водите на Младежка река са едни от най-чистите в България, но не се използват нито за водоснабдяване, нито за напояване.

Покрай левия бряг на реката, в долното ѝ течение по поречието на Заберновска река се намира резервата „Парория“.

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 144.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 321.