Монд – Уикипедия

„Монд“
Първото издание от 18 декември 1944 г.
Информация
Видежедневник
Начало1944
СобственикGroupe Le Monde
ИздателЛуис Драйфус
Главен редакторЖером Фенольо
Персонал165
Езикфренски език
Политическицентър ляво
Тираж331 837
ДържаваФранция
СедалищеПариж, Франция
Сайтwww.lemonde.fr
Монд в Общомедия

„Монд“ (на френски: Le Monde, в превод „Свят“) е френски вестник, всекидневник с тираж 364 240 екземпляра през 2014 г. Първият му брой излиза на 19 декември 1944 г. и е един от най-четените и уважавани вестници във Франция. От 19 декември 1995 г. вестникът е достъпен и онлайн.

„Монд“ се чете от около 2 милиона читатели на ден в повече от 120 страни. В редакцията му работят около 165 журналисти и кореспонденти. Вестникът излиза с различни притурки, една от които представя избрани статии от „Ню Йорк Таймс“.

„Монд“ е основан през 1944 г. от Юбер Бьов-Мери́ (Hubert Beuve-Méry, 1902 – 1989) по разпореждане на Шарл де Гол[1]. Наследник е на вестник Le Temps (1861 – 1942) и приема изцяло неговия формат. Първоначално вестникът се представя като левоцентристки, но постепенно загубва тази ориентация и днес се смята за умерен. От 1985 г. заглавната страница е илюстрирана с карикатура на актуално събитие, което се превръща в негов отличителен белег. От 19 декември 1995 г. вестникът е достъпен и в електронен вариант в Интернет.

До 2010 г. най-голям акционер на изданието е щатът от журналистите на вестника – 53% са принадлежали на сътрудници и служители във вестника, останалите 47% са били поделени между Danone, BNP Paribas и френския магнат Франсоа Пино. В края на 2010 г. инвеститорите Ксавие Ниел, Матийо Пигас и Пиер Берже купуват за $150 млн. 64% от акциите на вестника, който към този момент е пред банкрут. Новите собственици преструктурират компанията, вследствие на което „Монд“ за пръв път за последните 10 години става печеливш.

През октомври 2018 г. редакционният колектив научава, че Матийо Пигас е продал 49% от своя дял в компанията на чешкия бизнесмен, милиардерът Даниел Кржетински (Daniel Křetínský). Това предизвиква безпокойство сред журналистите, които се опасяват, че редакционната им независимост ще се наруши.[2]