Дребна шарка – Уикипедия

Дребна шарка
Обрив от морбили
Класификация и външни ресурси
МКБ-11	1F03
МКБ-10	B05
База данни DiseasesDB	11719
База данни MedlinePlus	001569
База данни eMedicine	derm/259 emerg/389 ped/1388
Мед. рубрики MeSH	D008457
Дребна шарка в Общомедия

Дребна шарка, морбили или известна с народното име брусница,^[1] е общо инфекциозно заболяване.

Характеризира се с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Дребната шарка е детска инфекция, причинена от РНК-вирус от род Morbillivirus, Measles virus. Въпреки че не е зооноза, доказано е, че поради тесния контакт между хора и селскостопански животни вирусът е еволюирал от този, причиняващ чумата по говедата^[2]. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път. През втората половина на XX век е въведена ваксинация против дребна шарка, която рязко снижава високата смъртност сред децата в световен мащаб. Морбили е едно от заболяванията, които според СЗО поетапно трябва да бъдат изкоренени в Америка, Европа, Близкия изток и в световен мащаб до към 2020 г.

Заболяването се причинява от вируса на морбили, който е много неустойчив и бързо загива в околната среда. При стайна температура се инактивира до 30 минути, а светлината и ултравиолетовите лъчи го инактивират още по-бързо. При много ниски температури и лиофилизиране вирусът може да издържи от няколко месеца до години.

Поради тесния контакт между хора и одомашнени животни вероятно вирусът е еволюирал от този, причиняващ чумата по говедата. Окончателното му обособяване става сравнително скоро – XI–XII век^[2].

Дребната шарка е антропоноза. Най-често боледуват деца на възраст от 2 до 10 години. Кърмачета до 3 – 6 месеца не боледуват, защото получават антитела от майката посредством кърмата, при положение че тя е прекарала заболяването. Деца от 6 до 9-месечна възраст боледуват рядко^[3].

Източник на инфекцията е болният човек. Той е заразен 1 – 2 дни преди първите прояви на болестта до около 7 дни след това (или 4 дни след появата на обрива). Вирусът се съдържа в лигавицата на дихателните пътища и конюнктивалния секрет. Заразяването става по въздушно-капков път – вирусът се отделя при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Възприемчивостта е много голяма. Обикновено заразяването става при много близък контакт със заразения в закрити помещения, градски транспорт, училища. Възможно е и проникване на вируса през конюнктивата.

Контагиозният индекс достига 95 – 100% при неимунизираните лица. Заразоносителство при морбили не съществува. Най-често заболяването възниква в края на зимата и през пролетта. След преболедуване се изгражда траен пожизнен имунитет. Повторни заболявания се наблюдават рядко.

Епидемии от морбили се наблюдават периодично през 2 – 3 години в различни части на света, където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу морбили. Малки и локализирани взривове от болестта се регистрират и в годините между епидемиите. Епидемични взривове избухват все още и в страни от Европа и САЩ, където се изпълняват добри имунизационни програми. Тези взривове се регистрират обикновено сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора.

Вирусът прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивата. Първичната му репликация става в епителните клетки на лигавицата, сливиците, регионарните лимфни възли и ендотелните клетки на съдовете. Попадайки в кръвта предизвиква първична виремия. Посредством кръвния ток вирусът прониква в ретикулоендотелната система, поразява лимфните възли и от там белите кръвни клетки. След около 3 дни инкубационен период, през който вирусите се намножават в лимфните възли отново навлизат в кръвния ток и предизвикват вторична виремия. Този етап е свързан с клиничната проява на заболяването. Вирусът поразява значително имунната система и така става причина за развитието на други вторични заболявания, които поразяват дихателната система.

За появата на вторични инфекции при морбили причина е и силното отрицателно влияние върху обмяната на витамините и особено на витамин А и С. При хипо- и авитаминозни състояния възникват некробиотични изменения в епитела на горните дихателни пътища. По този начин се отваря врата за генерализирана инвазия на патогенните микроорганизми.

Инкубационният период е от 9 до 11 дни, рядко е 17 – 21. В протичането на болестта се наблюдават три периода:

• Катарален. Продължава от 1 до 6 дни. Заболяването започва с повишаване на температурата. Проявява се с кихане, серозно-слузести изтечения от носа, сълзотечение и светлобоязън. Появява се груба и неподдаваща се на обичайното лечение кашлица. Телесната температура достига до 38,5 – 39 °C. Децата стават апатични, плачливи и загубват апетит. На 2 – 3 ден по лигавицата на небцето, сливиците и фаринкса се появява характерен енантем. Лигавицата на бузите срещу предкътниците изглежда като напръскана с вар. Откриват се малки бели петънца, обиколени от червено венче. Тези петна са патогномичен за морбили признак и са известни като петна на Филатов - Коплик (петна на Коплик).
• Обривен период. След кратко понижение или нормализиране на телесната температура, към 3 – 5 ден от началото тя отново се повишава. Достига до 40 °C. През този период се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива поетапно и дисцендиращо като първоначално обхваща лицето в областта около носа и зад ушите, шията и горната част на гръдния кош. На следващия ден обхваща туловището и крайниците. Обривът по кожата наподобява на географска карта. Завяхването на обрива е със същата последователност – от лицето към долните крайници. След изчезването му по кожата остава кафеникава пигментация. Накрая на местата на обрива се наблюдава лющене на повърхностния слой – т.нар. „трицевидно лющене“. Освен проявата на класическата форма на обрив се наблюдават и варианти на същия. Възможно е обривът да придобие и хеморагичен характер. Органната патология през този период е най-силно изразена. Поради токсични увреждания и съдови разстройства на централната нервна система (ЦНС) може да се наблюдава и енцефалопатия. Катаралните прояви също се усилват. Между клепачите се отделя серозно-гноен секрет (гурели) и се появява блефароспазъм. При аускултация на белия дроб се чуват сухи, свирещи и влажни хрипове. Сърдечно-съдовата система реагира с тахикардия, хипотония, глухи сърдечни тонове, аритмия. Често се наблюдават болки в корема и диария.
• Рековалесцентен период. Наблюдава се постепенно понижаване и нормализиране на телесната температура и изчезване на обрива. Този период е към 5 – 6 ден от началото на заболяването.

Според тежестта на протичането на клиничните форми на болестта те биват: леки, средно тежки и тежки.

Според хронологията на проявата на усложненията на морбили те биват ранни (в катаралния и обривния период) и късни като проява на наслоени бактериални инфекции.

Най-често болестта се усложнява от появата на ларингити, ларинготрахеити и бронхити, пневмонии, усложнения от страна на ЦНС, сърдечно-съдова система, стоматити, отити, колити.

Клиничното поставяне на диагноза при брусница е без затруднения. Характерни за нея са неподдаващата се на лечение кашлица, характерния обрив по кожата и лигавицата на устната кухина. Не по-малко значение имат и епидемиологичните данни за развитието на заболяването сред дадена популация.

• Грип, парагрип, инфекциозна хрема – при тези заболявания липсват обривите при кожа и лигавици.
• Скарлатина – при това заболяване винаги има ангина. Липсва катарален синдром.
• Рубеола – катаралният синдром е по-слаб. Обривът се появява още на първия ден и е най-ясен в областта на седалището. Обривните единици са по-дребни от тези при морбили. Заушните и тилните лимфни възли са увеличени.
• Инфекциозен еритем. Характерен е с пеперудообразен обрив по лицето и гирляндовиден обрив по тялото.
• Ентеровирусни инфекции, серумна болест, алергични обриви. Липсва катарален синдром и няма етапност в развитието на обрива.
• Петнист тиф. Характеризира се с тежък токсикоинфекциозен синдром и розеоло-петехиален обрив. Липсват катаралният синдром и петната на Коплик.

 Основна статия: Ваксина срещу морбили

• Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5
• „Инфекциозни болести“, второ преработено издание, Издателство „Знание“ ЕООД, Стара Загора 1998 г., ISBN 994-621-131-1

• Вирус на морбили