Московски държавен университет – Уикипедия

55.703056, 37.530556

Московски държавен университет
Московский государственный университет имени М. В. Ломоносова
Главна сграда на Московския държавен университет
Девиз	„Наука есть ясное познание истины, просвещение разума“
Основан	1755 г.
Вид	държавен университет
ректор	Виктор Садовничий
Преподаватели	5000
Студенти	47 000
Местоположение	Москва, Русия
Сайт	www.msu.ru
Местоположение55.7025, 37.530556
Московски държавен университет в Общомедия

Московският държавен университет „М. В. Ломоносов“ (бивш Императорски московски университет) (на руски: Московский государственный университет им. М. В. Ломоносова), известен и като МГУ, e най-големият и най-престижен университет на Русия. МГУ е център на руската наука и култура, намира се в Москва и включва 15 научно-изследователски института,^[1] 43 факултета,^[1] над 300 катедри и филиали,^[2] в тях се обучават над 50 хил. души.

Императорски Московски университет

МГУ е основан с указ на императрица Елизавета от 1755 г. по инициатива на учения Михаил Ломоносов и нейния любимец генерал Иван Шувалов. Традиционно за дата на основаване на МГУ се счита 25 януари (Татянинден), който се чества като ден на руските студенти.

През XVIII век в състава на университета са три факултета: факултет по философии, медицински факултет и правен факултет. Университетското издателство на МГУ е основано от Николай Иванович Новиков през 1780 година. По това време започват да се създават първите научни общества към Московския университет (виж по-долу списък с научните общества на МГУ).

След революцията

След революцията от 1917 г. е преименуван на Московски държавен университет. Предприетият курс на „демократизация“ и „пролетаризация“ на университета (с публикуван декрет за допускане във ВУЗ-а и без изпити на всички младежи над 16 години, независимо от подготовката), което става и основата през 1918 г. за създаването на студентски съвет в МГУ.

През 1929 година е създаден Химическият факултет на МГУ.

На 7 май 1940 г. на университета е присвоено името на Ломоносов.

МГУ след 1945 г.

В МГУ учат българи и преди 1945 г., но след създаването на Източния блок това става по-лесно и така се усилват връзките между българските университети и Московския университет, особено в областта на медицината.

• Физико-медицинско общество^[3] (1804 г.)
• Общество на математиците (1811 г.)
• Московско математическо общество (1864 г.)
• Хирургическо общество (1873 г.)
• Руско библиографическо общество (1889 – 1930 г.)
• Историческо общество (1893 г.)
• Руско офталмологично общество (1889 г.)
• Педагогическо общество Московски университет^[4] (1898 г.)

и други.

Учебната структура на МГУ включва 43 факултета.

Физическият факултет на МГУ е създаден през 1933, а Историческият факултет през 1934 г. През 1992 г. Медицинският факултет е преобразуван във Факултет по фундаментална медицина.

Има филиали в Севастопол, Пущино, Черноголовка, Астана (Казахстан) и Ташкент (Узбекистан).

Университетът разполага със следните институти:

• Институт по механика
• Научно-изследователски институт по ядрена физика
• Научно-изследователски изчислителен център
• Научна библиотека на МГУ – една от най-големите в страната
• Научноизследователски институт и музей по антропология „Анучин“
• Институт по теоретична и математическа физика
• Музей по земезнание на МГУ
• Зоологически музей на МГУ
• Ботаническа градина на МГУ

• 
  Главна сграда на Московския университет, централно тяло, последни етажи
• 
  Главна сграда на Московския университет, кулата с термометъра
• 
  Университетска ботаническа градина, божури от сорта „Lady Alexandra Duff“
• 
  Институт по радиотехника и електроника
• 
  Старите корпуси на Московския университет, Институти по зоология и по ботаника
• 
  Геологически музей „Вернадски“
• 
  Старият корпус на Московския университет на ул. „Моховая“, вече Институт за Азия и Африка
• 
  „Манежная площадь“
• 
  Факултет по журналистика с паметник на М. В. Ломоносов
• 
  Сграда на Фундаменталната библиотека на Московския университет до Факултета по журналистика

• Филиал в Севастопол (Украйна), основан през 1999 г.
• Филиал в Астана (Казахстан), основан през 2000 г.
• Филиал в Ташкент (Узбекистан), основан през 2006 г.
• Филиал в Баку (Азърбайджан), основан през 2008 г.
• Филиал в Душанбе (Таджикистан), основан през 2009 г.
• Филиал в Ереван (Армения), основан през 2015 г.

• 
  Филиал на Московския университет в Севастопол
• 
  Филиал на Московския университет в Ташкент
• 
  Филиал на Московския университет в Баку
• 
  Филиал на Московския университет в Душанбе

Лауреати на Нобелова награда по физика

• Игор Там
• Иля Франк
• Виталий Гинзбург
• Алексей Абрикосов

Лауреати на Нобелова награда по химия

• Николай Семьонов

Лауреати на Нобелова награда за мир

• Андрей Сахаров
• Михаил Горбачов

Лауреати на Филдсова награда

• Сергей Новиков
• Григорий Маргулис
• Владимир Дринфелд
• Максим Концевич
• Владимир Воеводский
• Андрей Окунков

• История Московского университета. Т. 1 – 2. М., 1955.
• Кулакова И. П. Университетское пространство и его обитатели: Московский университет в историко-культурной среде XVIII века. — М., 2006.
• Московский университет в Великой Отечественной войне. — 4-е, переработанное и дополненное. — М.: Издательство Московского университета, 2020. — 632 с. — 1000 экз. — ISBN 978-5-19-011499-7.

• Сайт на МГУ ((ru))

Нормативен контрол BNF CiNii GND ISNI NLI J9U LCCN NKC NLA IdRef VIAF