Моско Москов – Уикипедия

Тази статия е за езиковеда. За археолога вижте Моско Москов (археолог).

Моско Москов
български езиковед
Роден
Починал
8 март 2001 г. (73 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет
Наградиорден „Кирил и Методий“ (1974)

Моско Добрев Москов (р. 24 ноември 1927 г. в Хасково – п. 8 март 2001 г. в София) е български езиковед.

Проф. д-р Моско Москов завършва класическия отдел на Ямболската гимназия, а през 1952 г. – българска филология в Софийския държавен университет. След завършване на следването си постъпва като аспирант по общо и индоевропейско езикознание. Университетската му дейност обхваща повече от 40 години. Започва като хоноруван асистент си през 1955 г., а от 1982 г. професор в Катедрата по езикознание на Софийския университет.

Той чете лекции по общо езикознание, индоевропейско езикознание, палеобалкански езици, сравнителна лексикология на балканските езици, текстолингвистика в София, Велико Търново и Шумен. Ръководи студентски научен кръжок. Чете лекции по български език в Букурещ (1963-1964 г.) и Гьотинген (1975-1978 г.), също така в различни чуждестранни университети в Упсала, Стокхолм, Осло и Берген.

Той пише повече от 350 научни труда, от които 15 книги, монографии, университетски учебници, учебници по български език за средното училище. Научните му изследвания са в различни езиковедски области: общо езикознание, индоевропеистика, българистика и славистика, балканистика, тюркология и алтаистика.

  • „Български правопис“ (1968)
  • „Български език и стил“ (1974)
  • „За чист български език“ (1976)
  • „Знаете ли българския правопис“ (1980)
  • „Езикознание. В помощ на учителите по български език“ (1982)
  • „Именник на българските ханове. Ново тълкуване“ (1988)
  • „Език и езикознание“ (2000)