Надир Афонсо – Уикипедия

Надир Афонсо
Портрет на Надир Афонсо Родригес 2007 година.
Рождено име	Надир Афонсо Родригес
Роден	4 декември 1920 г.(1920-12-04) Чавес, Португалия
Починал	11 декември 2013 г. (на 93 г.) Кашкайш, Португалия
Националност	португалец
Стил	геометрично абстрактно изкуство, кинетично изкуство
Повлиян	Фернан Леже, Льо Корбюзие, Кандиду Портинари, Виктор Васарели, Андре Блок, Огюст Ербан
Уебсайт	www.nadirafonso.pt
Надир Афонсо в Общомедия

Надир Афонсо (на португалски: Nadir Afonso Rodrigues, накратко Nadir Afonso) е португалски архитект и художник свързан със стила на геометричното абстрактно изкуство. Учи архитектура и я практикува в ранните години на творчеството си заедно с Льо Корбюзие и Оскар Нимайер. По-късно учи рисуване и става един от пионерите на кинетичното изкуство работейки заедно с Фернан Леже, Виктор Васарели, Андре Блок, Огюст Ербан.

Издава собствена теория на геометричната естетика в която защитава тезата си, че изкуството е единствено целесъобразно и следва точни правила. Това прави изкуството действие съставено от наблюдение и манипулация а не продукт на въображение и фантазия.

Много от произведенията на Надир Афонсо са изложени в музеи. Най-известните му творби са част от серията „Градове“ изобразяващи градове от целия свят.

Преди да се дипломира като архитект в Порто следва във Френската академия за изящни изкуства (на френски: École nationale supérieure des beaux-arts) в Париж през 1946 година.

Сътрудничи си с Льо Корбюзие в проекта Жилищна единица в Марсилия (на френски: Cité radieuse de Marseille) от 1946 до 1951. В годините 1952 до 1954 става асистент на Оскар Нимайер в Бразилия. След завръщането си в Париж се сближава с художниците излагани в галерияната Денис Рене (на френски: La galerie Denise René) включително Огюст Ербан и Виктор Васарели. В 1965 година се убеждава в неспособността си да се адаптира към обществото и се отказва архитектурата за да се отдаде на рисуването и се изолира все повече от външния свят.^[1]

Редовно излага творбите си в галерии от 1949 година в Лисабон и Порто в Португалия, в Париж във Франция от 1956 година и в Сао Пауло в Бразилия от 1969 година. Негови произведения се намират в музеите в Лисабон, Порто, Амаранте, Рио де Жанейро, Сао Пауло, Будапеща, Париж, Варцбург и Берлин.^[2]

Според Афонсо изкуството е обективно а не субективно. То следва закони и закономерности. Сам обобщава теорията си, издадена в няколко книги зедно с личните му философски възгледи, по следния начин:

„Търсенето на абсолютното, на език на изкуството в който формите имат математическа строгост, където нищо няма нужда да бъде добавяно или премахвано. Чувството за съвършена точност.“^[3]

Поради изявения си рационализъм Афонсо критикува Василий Кандински с ангумента, че той подчинява геометрията на човешката душевност вместо да я издигне като същността на изкуството. Тази геометрия на изкуството обаче не е същата като геометрията на геометриците нито засяга символи или конкретни елементи. Става дума за правила на пространството съдържащи четири качества – съвършенство, хармония, пресъздаване, и оригиналност. ^[4]

Признанието на Надир Афонсо идва рано. Още на 24-годишна възраст продава негов живопис с маслени бои на Музея за съвременно изкуство в Лисабон и португалското правителство го кани два пъти да представи Португалия на биеналето в Сао Пауло. На 50-годишна върраст е вече редовно излаган в галерии в Париж и Ню Йорк. ^[5]

Виктор Васарели, бащата на оптическото изкуство отбелязва през 1968 година:

„Този художник го познавам от повече от 20 години и той е несъмнено най-важният португалски съвременен художник и е несправедливо, че е малко познат по света.“ ^[6]

• Nadir, Afonso (1970): „Les mécanismes de la création artistique“. Éditions du Griffon
• Nadir, Afonso (1990): „Da vida à obra de Nadir Afonso“. Bertrand Editoria
• Nadir, Afonso (1997): „Autobiográfia de Nadir Afonso“. Jornal de Letras, Artes e Ideas
• Nadir, Afonso (2010): „Nadir Afonso: arquitecto e pintor, no mundo: alguma obra pictórica e alguma bibliografia activa“. Universidade Lusíada Editora
• Síntese Estética (1995)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nadir Alfonso в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​