Наум Настев – Уикипедия

Наум Настев
	Наум Настев
български революционер
Роден	10 януари 1873 г. Царев двор, Османска империя
Починал	не по-рано от 1958 г.

Наум Николов Настев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]^[2]

Биография

Наум Настев е роден на 10 януари 1873 година в ресенското село Царев двор, тогава в Османската империя. Завършва трето отделение, след което работи с баща си като градинар в Солун и Цариград. Връща се в родното си село^[2] и в началото на 1902 година и се присъединява към ВМОРО и действа като легален работник.^[1]

При избухването на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Спиро Олчев, с когото участва в общия отряд на Славейко Арсов.^[2]^[3] Участва в нападението срещу турските казарми в Ресен, в голямото сражение с войска между селата Евла и Дупени, в сражението над село Отешево и Шурленци край Преспанското езеро и в сражението при острова в Преспанското езеро и във всички партизански акции в Ресенския полски район.^[3]

След въстанието и получената обща амнистия се легализира, но през 1904 година е принуден да бяга в България, а оттам заминава да работи в САЩ. Там се включва в дейността на македонското дружество в Нордкалана, където в 1906^[3] или 1907 година^[2] заедно с Мице от Златарани и Насте от Ресен убива Перо от Сопотско, смятан за ренегат.^[2]^[3] По тази афера наедно с 14 души българи гурбетчии е арестуван и лежи 4 месеца в затвора до разглеждане на целия случай. Съдът ги оправдава поради липса на доказателства.^[3]

Връща се в България и се установява във Варна, където членува в Илинденската организация.^[2] На 20 април 1943 година като жител на Варна,^[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[3] През януари 1950 година пише животописна бележка, с която подава молба за народна пенсия. През 1958 година посещава родното си село.^[2]

Бележки

↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 389.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 32 - 37.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 390.

[Свидетелства_389-1] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 389.

[bezhvarna32-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 32 - 37.

[Свидетелства_390-3] а ^б ^в ^г ^д ^е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 390.

[1]

[2]

[3]