ПФК Нафтекс (Бургас) – Уикипедия

„Нафтекс“
Прозвище	Шейховете Нафтата Зелените
Основан	20 май 1962 г.; преди 62 години (1962-05-20)
Разформирован	6 юли 2009 г.; преди 15 години (2009-07-06)
Държава	България
Стадион	„Лазур“
Капацитет	18 037
Собственик	Митко Събев
Президент	Митко Събев
Старши треньор	–
Първенство	Източна Б група
2008/09	2-ро

„Нафтекс“ е несъществуващ български професионален футболен клуб от град Бургас. Цветовете на клуба са зелено и жълто.^[1]

Най-доброто класиране на отбора в досегашната му история е 2-ро място в A група през сезон 1996/97. Отборът е финалист за Купата на България през сезон 1999/00, както и двукратен носител на Купата на Професионалната футболна лига през 1996 г. и 1997 г.

Клубът е създаден на 20 май 1962 г. от работници, ангажирани със строителството на Нефтохимическия комбинат.^[2] Първият изигран мач е срещу Локомотив (Бургас). От сезон 1963/64 отборът започва участие в А окръжна група под името „Строител НПЗ“, като всички футболисти в състава са работници от петролната рафинерия. През 1964 г. клубът е преименуван на „Нефтохимик“.^[3]

През 1965 г. отборът за първи път се класира за участие в Б група. На дебютния мач на тима във втория ешелон, игран на стадион „9-ти септември“, присъстват 8000 зрители. През същата година започва строителството на ново спортно съоръжение, на което Нефтохимик да играе мачовете си. Стадион „Нефтохимик“ е открит през 1967 г. с мач между младежките отбори на България и Финландия.

През 1969 г. вследствие на решение на ЦК на БКП, клубът се влива в ДФС „Черноморец“.^[4] В продължение на 12 години Нефтохимик съществува единствено като работническо дружество, което участва в работнически първенства.

Клубът на практика възкръсва през 1981 г. Тогава ЖСК Локомотив (Бургас), участващ по онова време в Южната Б група, остава без стадион, тъй като съоръжението му е разрушено. Поради тази причина, на 6 май е взето решение Локомотив да се обедини с работническия отбор на Нефтохимическия комбинат, който разполага със стадион „Нефтохимик“. Обединеното дружество приема името ДФС „Нефтохимик“.

През следващите 7 години клубът участва във втория ешелон, като почти винаги е в топ 6 на класирането. В този период отборът дава път във футбола на млади състезатели като Симеон Чилибонов, Диян Петков и Златко Янков, които впоследствие ще се превърнат във водещи играчи. Сред другите основни футболисти в състава са Дражо Стоянов, Неделчо Матушев, Димитър Стойчев, Панайот Горов, Божидар Тодоров. В началото на 1986 г. на основата на едноименното дружество се образува футболен клуб Нефтохимик, който започва да се развива самостоятелно. Периодът на отбора в Б група приключва през сезон 1987/88, когато завършва на предпоследното 19-о място и изпада в Югоизточната В група.

През лятото на 1990 г. начело на клубната управа застава Христо Порточанов. Следват години на възход. Под неговото управление бургазлии се издигат до един от водещите клубове в страната. Първите успехи идват още през сезон 1990/91. Като третодивизионен тим, Нефтохимик стига до финала на турнира за Купата на БФС, в който участват всички професионални клубове, отстранявайки по пътя си Ботев (Пловдив) и Левски (София). В мача за трофея, игран на 5 юни 1991 г., бургазлии губят с 1:2 в Сливен от новия шампион на страната Етър (Велико Търново). През същия сезон завършват на 1-во място в Югоизточната В група и печелят промоция за втория ешелон.

През 1993 г. за старши треньор е назначен Димитър Димитров – Херо. Той поставя основите на солиден състав, който играе модерен атакуващ футбол. През сезон 1993/94 бургазлии завършват на 1-во място в Южната Б група и за първи път в клубната история се класират за А група. Сред водещите играчи по време на кампанията са Велиян Парушев, Станчо Цонев, Митко Трендафилов. Херо продължава доизграждането на селекцията си през следващите две години, в които са привлечени редица млади играчи, превърнали се впоследствие в гръбнака на отбора за десетилетие напред. Сред тях са Станимир Димитров, Веселин Бранимиров, Малин Орачев, Благомир Митрев, Радостин Кишишев, Илия Груев. От школата пък излиза Тодор Киселичков.

В два поредни сезона – 1995/96 и 1996/97, Нефтохимик печели Купата на Професионалната футболна лига. През 1996 г. бургазлии побеждават във финала Монтана със 7:2 след продължения, а през 1997 г. Литекс (Ловеч) след изпълнение на дузпи. През сезон 1996/97 е постигнато и най-високото класиране в А група в историята на клуба. Отборът става вицешампион на България и печели сребърните медали, завършвайки на 4 точки зад първенеца ЦСКА. По този начин си осигурява и дебютно участие в евротурнирите. В първия квалификационен кръг от сезон 1997/98 в Купата на УЕФА Нефтохимик среща норвежкия Бран и отпада. В първия мач като гост, бургазлии губят с 1:2, като в хода на срещата четири пъти гредите помагат на вратаря на съперника. В реванша на стадион „Лазур“ домакините бързо повеждат с 2:0, а след това и с 3:1. В крайна сметка обаче, срещата завършва 3:2 и норвежците продължават напред с повече голове на чужд терен.^[5]

През август 1997 г. Димитър Димитров – Херо напуска треньорския пост за да поеме Литекс. Начело на тима застава помощникът му Димитър Стойчев, под чието ръководство Нефтохимик продължава да бъде сред водещите отбори в България. През сезон 1999/00 бургазлии достигат до финала за Купата на България, който обаче губят с 0:2 от Левски. Въпреки това за втори път придобиват правото да участват в евротурнирите. В 1-вия кръг от Купата на УЕФА успяват да отстранят кипърския Омония, но след това отпадат от руския Локомотив (Москва) (2:4 като гост и 0:0 като домакин).

През 2000 г. спонсор на отбора става бизнесменът Митко Събев чрез своята компания Петрол, която придобива 34% от акциите на клуба. Сезоните 2000/01 и 2001/02 са сравнително успешни, като отборът завършва съответно на 5-о и 6-о място в шампионата.

В края на 2001 г. Събев става мажоритарен собственик на клуба, чието име е променено на „Нафтекс“. Месеци по-късно, Порточанов се оттегля от ръководството, треньорските смени зачестяват, а отборът започва да бележи спад. През следващите 3 сезона „Нафтекс“ завършва в средата на класирането в А група. Така се стига до сезон 2005/06, когато бургазлии постигат само 4 победи, завършват на 15-о място и изпадат в Б група след 12 поредни сезона в елитното първенство.

Между 2006 г. и 2009 г. клубът прави неуспешни опити да се завърне в А група. Два пъти се класира на бараж, като през 2007 г. губи от Видима-Раковски (Севлиево) с 0:1 след продължения, а през 2009 г. от Спортист (Своге) след изпълнение на дузпи. На 6 юли 2009 г. по решение на Митко Събев, „Нафтекс“ прекратява съществуването си. Отборът се преименува на „Черноморец“ (Поморие) и премества седалището си в Поморие преди началото на сезона,^[6] който участва в Б група като сателит на „Черноморец“ (Бургас).

С решение на акционерите от 25 септември 2009 г. акционерното дружество ПФК Нафтекс АД се преименува на Спортс Пропърти Мениджмънт АД, а предмета на дейност също се променя. Дружеството се превръща във фирма за управление на недвижими имоти.^[7]

А група

• Вицешампион: 1996/97

Купа на България

• Финалист: 1999/00

Купа на БФС

• Финалист: 1990/91

Купа на ПФЛ

• Носител (2 пъти): 1995/96, 1996/97

Работническо първенство

• Шампион: 1978 г.

• Строител НПЗ (1963 – 1964)
• Нефтохимик (1964 – 1969)
• Нефтохимик (1981 – 2002)
• Нафтекс (2002 – 2009)

Купа на УЕФА

Сезон	Турнир	Етап	Страна	Отбор	Домакин	Гост	Резултат
1997/98	Купа на УЕФА	1 кръг		Бран	3:2	1:2	4:4
2000/01	Купа на УЕФА	1 кръг		Омония	2:1	0:0	2:1
		2 кръг		Локомотив (Москва)	0:0	2:4	2:4

Нефтохимик играе домакинските си срещи на стадион „Лазур“ в квартал Лазур в Бургас. Съоръжението е с електрическо осветление и капацитет от 18 037 места.

Стадионът е построен през 1967 г., а през 1997 г. е основно реконструиран. Официалното му откриване след реконструкцията е на 13 април 1997 г. Северната и южната трибуни са покрити с козирки, под които са разположени 10 000 седалки. Размерите на игрището са 116 х 78 метра.

До 2002 г. стадионът се казва „Нефтохимик“, а след това – „Нафтекс“. През 2006 г. е преименуван на „Лазур“.

	Име	Период	Мачове
1	Станимир Димитров	1994 – 2005	264
2	Малин Орачев	1995 – 2004	226
3	Веселин Бранимиров	1995 – 2006	213
4	Тодор Киселичков	1994 – 2004	212
5	Благомир Митрев	1995 – 2005	210
6	Митко Трендафилов	1993 – 2004	184
7	Николай Кръстев	1997 – 2006	143
8	Илия Груев	1996 – 2000	141
	Йордан Господинов	1997 – 2004	141
10	Стойко Сакалиев	1998 – 2005	139
	Велиян Парушев	1992 – 2002	139

	Име	Период	Голове
1	Стойко Сакалиев	1998 – 2005	48
2	Станимир Димитров	1994 – 2005	38
	Тодор Киселичков	1994 – 2004	38
4	Илия Груев	1996 – 2000	35
5	Веско Петков	1995 – 1998	32
6	Велиян Парушев	1992 – 2002	31
7	Антон Спасов	1997 – 2004	30
8	Милен Георгиев	1994 – 2000	25
9	Митко Трендафилов	1993 – 2004	23
10	Пламен Тимнев	2000 – 2004	20
	Благомир Митрев	1995 – 2005	20

Име	От	До
Иван Вутов	юни 1991	декември 1991
Иван Глухчев	януари 1992	юни 1993
Димитър Димитров	юни 1993	август 1997
Димитър Стойчев	август 1997	юни 2000
Салваторе Полверино	юли 2000	август 2000
Димитър Стойчев	август 2000	юни 2001
Неделчо Матушев	юни 2001	октомври 2002
Огнян Ралев	октомври 2002	май 2003
Димитър Димитров	юни 2003	май 2004
Салваторе Бианкети	юни 2004	ноември 2004
Огнян Ралев	ноември 2004	юни 2005
Иван Цветанов	юни 2005	октомври 2005
Иван Кючуков	ноември 2005	април 2006
Георги Василев	април 2006	юни 2007
Пламен Михов	юни 2007	май 2008
Ясен Петров	май 2008	септември 2008
Алекси Желязков	септември 2008	януари 2009
Диян Петков	януари 2009	юни 2009