French
DeutschНационална галерия (Лондон) – Уикипедия
| Национална галерия National Gallery | |
| Музеи във Великобритания | |
 Централният вход на галерията | |
| Местоположение | Лондон |
|---|---|
| Основан | 1824 г. |
| Работно време | 10:00 – 18:00 ч. |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Габриеле Финалди |
| Адрес | пл. „Трафалгар“ |
| Телефон | +44 20 7747 2885 |
| Сайт | www.nationalgallery.org.uk |
  Местоположение в Лондон | |
| Национална галерия в Общомедия | |
Националната галерия е държавна художествена галерия в Лондон, столицата на Англия и Великобритания.
Музеят се намира на площад „Трафалгар“ в Уестминстър в центъра на столицата. Той е на 7-о място сред художествените музеи в света по брой на посетителите през 2019 г.[1]
Притежава над 2300 картини, образци на западноевропейското изкуство от средата на XIII век до 1900 г.,[2] също рисунки и скулптури. Картините в него са представени в хронологичен ред. Входът до постоянната картинна изложба е свободен.[3] По информация от 2014 г. броя на посетителите е 6,5 милиона.[4][5]
История
[редактиране | редактиране на кода]За разлика от редица национални галерии в Европа, които са създадени чрез национализиране на колекции на монарси, Лондонската галерия възниква след парламентарно решение за покупка на картини и основаване на галерия. Парламентът отпуска 57 000 лири за картини и още 3 000 лири за първоначални нужди на галерията с решение от 2 април 1824 г.
Първата колекция (от 38 картини) е придобита от наследниците на банкера Джон Джулиус Ангерстайн през май 1824 г. и това се счита за дата на основаването на Националната галерия. Тази колекция послужва за ядро на бъдещата галерия. Скоро след първата колекция са закупени още 14 картини. След попълнения от завещания фондът включва вече 105 картини през 1831 г.
Този брой, изискващ повече помещения за излагане, подтиква към решение за построяване на отделна сграда. Галерията в новата сграда на северната страна на пл. „Трафалгар“ е открита на 9 април 1839 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Леонардо да Винчи, „Мадоната в скалите“ -
Джамбатиста Питони, „Рождество с Бога Отец и Светия Дух“ -
Винсент ван Гог, „Слънчогледи“ -
Пиеро дела Франческа, „Кръщение Христово“ -
Диего Веласкес, „Венера с огледалото“ -
Тициан, „Диана и Актеон“ -
Сандро Ботичели, „Венера и Марс“ -
Йеронимус Бош, „Увенчаване с трънен венец“ -
Рафаело Санцио, „Мадона Алдобрандини“ -
Клод Лорен, „Отплаването на Савската царица“ -
Рембранд, „Автопортрет“ (1640) -
Джовани Белини, „Мадоната на поляната“
.jpg)
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The „Art Newspaper“ annual art museum visitor survey, 2019, published 9 April 2020
- ↑ Скулптурите и приложните творби са в музея „Виктория и Алберт“, Британският музей помещава по-ранните и незападните работи, гравюри и рисунки, по-късните творби са в Тейт Модърн. Някои британски творби са в Националната галерия, останалите са главно в Тейт Бритън.
- ↑ Besucherinformationen auf der Webseite der National Gallery
- ↑ Latest Visitor Figures, ALVA, 2014. Abgerufen am 20. März 2015 (englisch).
- ↑ Frühere Angabe 2012 vgl. auch Die meistbesuchten Museen der Welt. In: tagesspiegel.de, 15. Oktober 2012, abgerufen am 7. April 2013