Нелсън Рокфелер – Уикипедия

Нелсън Рокфелер
Nelson Rockefeller
Официален портрет, 1975 г.
Официален портрет, 1975 г.
41-ви вицепрезидент на САЩ
Мандат19 декември 1974 – 20 януари 1977
Президент
1974 – 1977Джералд Форд
ПредшественикДжералд Форд
НаследникУолтър Мондейл
Лична информация
Роден
Починал
26 януари 1979 г. (70 г.)
ПогребанСемейно гробище Рокфелер, Слийпи Холоу, Ню Йорк, САЩ
Религиябаптизъм
Родства
Аби Рокфелер Мозе
Дейвид Рокфелер
Джон Рокфелер III
Лорънс Рокфелер
Уинтроп Рокфелер
СъпругаМери Тодхънтър Кларк (1930 – 1962)
Маргарета Лардж Фитлър (1963 – 1979)
Деца7
Полит. партияРепубликанска партия
ОбразованиеКолеж „Дартмут“
Професияполитик, филантроп
Подпис
Нелсън Рокфелер в Общомедия

Нелсън Олдрич Рокфелер (на английски: Nelson Aldrich Rockefeller) е американски политик и бизнесмен служил като 41-ви Вицепрезидент на САЩ.[1]

Нелсън Рокфелер е роден на 8 юли 1908 г. в Бар Харбър, щата Мейн, като третото от шестте деца на финансиста Джон Рокфелер-младши от влиятелната фамилия Рокфелер. През 1930 г. завършва икономика в Колежа „Дартмут“, след което работи в различни предприятия на семейството, сред които „Чейс Нешънъл Банк“ и „Рокфелер Сентър“. Събира значителна колекция от произведения на изкуството и популяризира обществения достъп до изкуството, работи като попечител, касиер и президент на Музея на модерното изкуство и основава Музея на примитивно изкуство през 1954 г. В областта на благотворителността основава Фонда „Братя Рокфелер“ през 1940 г., заедно с четиримата си братя, и създава Американската международна асоциация за икономическо и социално развитие през 1946 г.

Рокфелер се включва в политическия живот през 1940 г., когато президентът Франклин Делано Рузвелт го назначава на новосъздадения пост координатор по междуамериканските въпроси, чиято цел е да се противопостави на нарастващото влияние на националсоциализма в Латинска Америка.

Губернатор Рокфелер на среща с президента на САЩ Линдън Джонсън през 1968 г.

Като 49-и губернатор на Ню Йорк от 1 януари 1959 до 18 декември 1973 г. (цели 14 години), постиженията му включват разширяването на Университета на щат Ню Йорк (SUNY), усилията за опазване на околната среда. Той успешно променя политическата платформа на Републиканската партия точно преди Републиканската конвенция от 1960 г. в т.нар. Договор от Пето авеню. По това време либералите в Републиканската партия се наричат ​​„Рокфелерови републиканци“.

След неуспешно търсене на републиканската президентска номинация през 1960, 1964 и 1968 г. той е 41-ви вицепрезидент на Съединените щати при президента Джералд Форд от 1974 до 1977 г. Форд е първият вицепрезидент, назначен съгласно разпоредбите на 25-ата поправка и издигнал се в президентството след оставката на Ричард Никсън през 1974 г. срещу скандала Уотъргейт.

Нелсън Рокфелер и президента на САЩ Джими Картър през октомври 1977 г.

Рокфелер се оттегля от политиката през 1977 г. и следователно решава да не се кандидатира за втори мандат. Форд по-късно избира тогавашния сенатор Боб Доул от Канзас за новия си вицепрезидент, но в крайна сметка губи изборите от демократа Джими Картър и неговия вицепрезидент, Уолтър Мондейл. Към 2021 г. Рокфелер остава последният вицепрезидент, който отказва да бъде преизбран.

Нелсън Рокфелер умира на 26 януари 1979 г. в Ню Йорк.