Немезиан – Уикипедия

Марк Аврелий Олимпий Немезиан (на латински: Marcus Aurelius Olympius Nemesianus), известен само като Немезиан, e латински поет от 3 век, достигнал разцвет при управлението на императорите Кар (282 – 283), Нумериан (283 – 284) и Карин (282 – 285).

Немезиан произлиза от римски Картаген. Започва поетично състезание с император Нумериан. Автор е на поемите Halieutica („За рибарското изкуство“), Nautica („За мореплаването“) и Cynegetica („За ловните умения“). От последното е запазен фрагмент от 325 стиха в хекзаметър.

Автор е на четири пасторални еклоги, първоначално приписани на Тит Калпурний Сикул:

• I: „Химн за умрелия овчар Мелибой“ (Meliboeus)
• II: „Любовно оплакване на овчарите Идас и Алкон от момичето Донаке“
• III: „Песен на Пан за Бакхус“
• IV: „Оплаквания на двамата овчари Лицидас и Мопс, нещастни в любовта“.

• Historia Augusta, Carus, 11
• Bernd Effe, Gerhard Binder, Antike Hirtendichtung. Eine Einführung, Düsseldorf und Zürich 2001, ISBN 3-538-07114-4, S.126 – 141.
• Horst Walter, Studien zur Hirtendichtung Nemesians. Steiner, Stuttgart 1988, ISBN 3-515-05110-4.

• Текст на Еклогите (лат.)
• Nemesianus, LacusCurtius.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat