Неустрия – Уикипедия

Неустрия
511 – 977
Средна Европа през Средновековието
Континент	Европа
Столица	Париж
Неустрия в Общомедия

Неустрия, Нейстрия или Неустразия, означаващо „нова [западна] земя“, е франкско кралство, възникнало през 511 в територията между Аквитания и Ламанш с главни градове Париж и Соасон. Позната е още като Ньостри или районът между реките Сена и Лоара – Regnum Neustriae, съставно кралство на империята на франките. Каролингите обособяват тази територия като гранична марка (маркграфство) Неустрия – буфер срещу Бретан и викингските инвазии и остава такава до управлението на Капетингите през 10 век.

Постоянните преразпределения на териториите след Хлодвиг I разтърсват франкските кралства и се проявяват във войни, продължили близо двеста години. В крайна сметка, Неустрия и Австразия се обединяват отново през 8 век с усилията на майордомите от династията на Пипинидите.

През 748 г. дванадесет графства в Неустрия с център Льо Ман са обявени за херцогство Мен, като за владетел е посочен Грифон – младият брат на Пипин III Къси и Карломан.

Неустрия и Аквитания съставят по-голямата част от Западнофранкското кралство, появило се след Договора от Вердюн (843).

Маркграфство Неустрия е създадено от краля от Каролингската династия Карл Плешиви през 861. В началото са обявени две гранични марки – една срещу Бретан и втора срещу Норманите (Бретанска марка и Норманска марка). Те са управлявани от посочен от краля наместник – префект или маркграф.

През 911 г. Робер I Френски е обявен за маркграф на двете марки и получава титлата demarchus. Той и наследниците му Робертини управляват Неустрия до 987 г., когато за крал е избран Хуго Капет и дава началото на нов клон на династията, наречен капетингски. Техният възход става неудържим, когато външната опасност от Бретан и викингите намалява чувствително. След Чудото на Капетингите не се посочват нови маркграфове и Неустрия изчезва от политическата сцена като самостоятелен участник.

• Хлотар II, 584 – 629
• Дагоберт I, 629 – 639
• Хлодвиг II, 639 – 657
• Хлотар III, 657 – 673
• Теодорих III, 673
• Хилдерих II, 673 – 675
• Теодорих III, 675 – 691
• Хлодвиг IV, 691 – 695
• Хилдеберт III, 695 – 711
• Дагоберт III, 711 – 715
• Хилперих II, 715 – 721
• Теодорих IV, 721 – 737
• Хилдерих III, 743 – 751

• Ландрик, until 613
• Гундоланд, 613 – 639
• Ега, 639 – 641
• Ерхиноалд, 641 – 658
• Еброан, 658 – 673
• Вулфоалд, 673 – 675
• Левдезиус, 675
• Еброан, 675 – 680 (повторно възкачване)
• Варатон, 680 – 682
• Гистмар, 682
• Варатон, 682 – 686 (повторно възкачване)
• Бертар, 686 – 688
• Пипин Херисталски, 688 – 695
• Гримоалд II, 695 – 714
• Теудоалд, 714 – 715
• Рагенфрид, 715 – 718
• Карл Мартел, 718 – 741
• Пипин III Къси, 741 – 751

• Карл Млади (син на Карл Велики), 790 – 811
• Лотар I, 817 – 831
• Пипин I, 831 – 838
• Карл Плешиви, 838 – 856
• Луи II Заекващия, 856 – 879

• Робер I Френски, 911 – 922
• Хуго Велики, 922 – 956
• Хуго Капет, 956 – 987

Основната хроника, писана от гледна точка на Неустрия е Liber Historiae Francorum.^[1]

• Чарлз Оман. The Dark Ages 476 – 918. Rivingtons: London, 1914.
• Томас Ходжкин. Italy and her Invaders. Clarendon Press: 1895.