Николай Поляков – Уикипедия

Николай Стефанов Поляков е български режисьор.

Николай Поляков е роден на 8 август 1941 г. в Сливен. Семейството е на свещеник, емигрирал в България след Гражданската война в Русия (1918 – 1922). Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ в Ловеч (1959) и със специалност режисура във Висшия институт за театрално изкуство, София (1966).

Работи като режисьор в Добричкия (1967 – 1969), Пазарджишкия (1969 – 1978), Младежкия, Сатиричния театър (1978 – 1992) и Театър „София“. Гост-режисьор на театрите във Варна, Сливен, Габрово, Пловдив, Бургас, Враца, Ловеч. Режисьор-постановчик на 100 театрални спектакъла, от които 14 в Ловеч. Юбилейният стотен спектакъл – „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) – е поставен във Врачанския театър. Негови постановки са играни в Сърбия, Полша, Русия. Поставя на театралната сцена класически пиеси. През последните години се ориентира и към съвременни пиеси с определена провокативност към зрителя. Записът на неговите постановки „Ловчанския владика“ и „Гълъбът“ е в Националния видео фонд за сценично изкуство. Асистент на проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Заместник-министър в Министерството на културата (1992 – 1993; 1997 – 1999) в правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. По време на втория си мандат като заместник-министър провежда спорна театрална реформа, заради неуспеха на която е освободен от длъжност.

Награда на Националния фестивал на малките театри за постановки на пиесите:

• „Мръсни ръце“ (1994)
• „Шоколадовия войник“ (1996)
• „Стела“ (2000)
• „Гълъбът“ (2001)
• „Вуйчо Ваня“ (2002)
• „Дидро в Петербург“ (2004)

• Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 219 – 220

Нормативен контрол CONOR.BG