Никола Образописов – Уикипедия

Никола Образописов
български художник и иконописец
Автопортрет, между 1860 и 1871 г.
Роден	1828 Продановци, Османска империя
Починал	17 януари 1915 Самоков, България
Никола Образописов в Общомедия

Никола Иванов Образописов – български художник, иконописец от Самоковска художествена школа е роден през 1828 г. Син е на Йован Иконописец, от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.

Никола Образописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните ѝ форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.

Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.

Иконописи и стенописи на Н. Образописов:

• В 1872 г. рисува икони за църквата „Света Петка – Параскева“ в Росомач, Вѝсок.
• През 1873 г. изписва пиротската църква „Успение на света Богородица“.
• Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
• Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса „Св. Лука“ при постницата.
• Негови стенописи и икони има в Бельова църква.
• Има стенописи и икони в Лозенския манастир „Свети Спас“ и др.

Образописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети, автопортрети и битови картини, по известните от които са:

• „Селско хоро от Самоковска околия“,
• „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир“,
• „Вражалицата“.

Умира на 17 януари 1915 г.

На Никола Образописов е наречена улица в квартал „Южен парк“ в София (Карта).

• Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 14, 39 – 40.
• Агенция Фокус от 17 януари 2006 г.
• Евдокия Петева-Филова, он-лайн предговор към книгата „Никола Образописов“
• Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно) Архив на оригинала от 2009-08-23 в Wayback Machine.

• Петева-Филова, Е. Никола Образописов. С, 1994
• Гергова, И. Агиографската концепция на Никола Образописов. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 13, 2004, 235 – 246
• Львова Е.П. Искусство Болгарии. Очерки. Искусство. Москва, 1971. С. 68 – 69. (Илл. – „Селско хоро от Самоковска околия“, с. 70).