Никола Ракитин – Уикипедия

Никола Ракитин
български поет
Портретна снимка на Никола Ракитин, 1931 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	6 юни 1885 г. Лъжане, България
Починал	2 май 1934 г. (48 г.) Реброво, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	учител, директор на музей, поет
Литература
Жанрове	стихотворение
Известни творби	„Размирни години“ (1919)
Семейство
Съпруга	Катя
Деца	3 дъщери
Никола Ракитин в Общомедия

Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев, български поет.^[1]

Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, Орханийско. Завършва славянска филология в Софийския университет (1908). Участва в Първата световна война. Сестрта на Никола Ракитин, Рада е омъжена за поета Стамен Панчев, автор на стихотворението „Сине мой“.^[2]

Работи като учител в Плевен (1908 – 1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933 – 1934). Несправедливо обвинен за изчезването на ценности от музея, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.^[3]

Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство. С този случай се свързва и уволнението на военния министър Александър Кисьов няколко дни по-късно.^[4]

За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и на вестник „Светлоструй“.^[5]

Негови първи творби са „Зима при Вит“ и „Пролет при Вит“.

• „Под цъфналите вишни“ (1909)
• „Животът може би е сън“ (1911)
• „Беглец“ (1914)
• „Размирни години“ (1919)
• „Преди да съмне“ (1920)
• „Златни нишки“ (1922)
• „Родното село“ (1922)
• „В тишината на далечния град“ (1923)
• „Васил Левски“ (1923 – съавтор Ст. Георгиев)
• „Жената и морето“ (1923)
• „Мургаш“ (1923)
• „На една струна“
• „Освободеният Прометей“ (1923)
• „Лес“ (1924)
• „Дарове на Балкана“ (1932)
• „Капят листата“ (1933)
• „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.

На Никола Ракитин е наречена улица в София (Карта).

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-07-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• От и за Никола Ракитин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Никола Ракитин в Моята библиотека

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN NKC Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Ботевград“          Портал „България“