Николина Щерева – Уикипедия

Николина Щерева
българска лекоатлетка
Родена	21 януари 1955 г. (69 г.) София, България
Националност	България
Награди	Медал „За заслуги към Народна република България“, II степен
Семейство
Съпруг	Валентин Николов Атанас Търев

Медали

Олимпийски игри
	1976 Монреал	800 метра
Световна купа
	1979 Монреал	800 метра
Европейско първенство в зала
	1976 Мюнхен	800 метра
	1979 Виена	800 метра
	1981 Гренобъл	800 метра

Николина Павлова Щерева e бивша българска лекоатлетка.

Тя е сред най-добрите състезателки на средни разстояния – 800 и 1500 метра. Тя е най-известна със своя сребърен медал на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, златен медал за Световната купа през 1979 г., 2 златни медала на Европейските първенства в зала (1976 и 1979) и бронзов медал от Европейското първенство в зала през 1981 г. – всички на 800 м. В България тя печели 14 национални титли на открито и 7 на закрито и е все още национална рекордьорка на 800 метра.

Родена е на 21 януари 1955 г. в гр. София. Състезава се в спортен клуб ЦСКА „Септемврийско знаме“.^[1] През 1970-те и 1980-те години тя се профилира в Eвропейските първенства в зала. Завършва шеста на шампионата през 1975 г. с време 2:20,3 минути ^[2]. На следващото първенство през 1976 г. в Мюнхен при силна българска конкуренция в борбата за медали Николина Щерева става европейска шампионка в зала с време 2:02,2 мин. – само с 0,4 секунди пред друга известна българска атлетка – Лиляна Томова, която печели сребърния медал, а след бронзовата медалистка Жизела Клейн четвъртото място заема третата българка Иванка Бонова. ^[3] Щерева печели друг златен медал на Eвропейското първенство в зала през 1979 г. с 0,3 сек. пред германката Анита Вайс,^[4] и финишира шеста през 1982 г. в Милано.^[5] Тя печели отново златен медал на 800 метра на финала за Световната купа през 1979 г. с време 2:20,52 мин.^[6]

Николина Щерева печели своите медали на Eвропейските първенства в зала през 1976 и 1979 г. като част от силната традиция на българките на 800 метра, които печелят медали на шампионатите през 1972, 1973, 1975, 1976, 1977, 1978 и 1979 г. Oсвен Щерева, медали взимат Светла Златева (1972), Стефка Йорданова (1973), Росица Пехливанова (1975), Лиляна Томова (1976) и Тотка Петрова (1977, 1978).^[7]

Щерева участва на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал и 1980 г. в Москва. Постига добри времена на 800 и 1500 метра. В Монреал тя стартира в началните състезания и финишира втора с 2:01,02 мин., после втора на полуфинала с 1:57,35 мин.^[1] На финала печели сребърен медал след рускинята Татяна Казанкина (златен) и пред бронзовата медалистка Елфи Цин (ГДР). Казанкина постига 1:55,42 мин., Щерева – 1:54,94 мин., Цин 1:55,60, Анита Вайс 1:55,74, Стиркина 1:56.44, Светла Златева 1:57.21. Първите четири бегачки подобряват тогавъшния световен рекорд на Валентина Герасимова 1:56 мин. от юни същата година. ^[8][9] На същата Олимпиада на 1500 м Щерева се класира за финала след като заема 4-то място в сериите и второ на полуфинала с 4:02,33 мин. На финала тя финишира четвърта с 4:06,57 минути, само с 0,48 повече от времето за бронзов медал.^[1],^[10]
Николина Щерева е първата лекоатлетка от България, която участва на финала на две дисциплини в една Олимпиада – Монреал 1976 (втората българка е Ивет Лалова на 100 и 200 м в Атина, 2004).^[11]

На Олимпийските игри през 1980 г. Щерева постига почти еднакви времена в трите бягания: в първия кръг 1:58,83 минути и финишира трета, на полуфинала е четвърта с 1:58,87, а на финала с 1:58,71 мин. финишира седма. На 1500 м тя има време 4:08,25 минути в първия кръг, по-добро от същия кръг на предишната олимпиада през 1976 г., но недостатъчно за по-нататъшно класиране.^[1] По-късно тя финишира седма на финала на Европейското първенство през 1982 г.^[12]

Голямото натоварване се отразява на нормалното функциониране на краката ѝ. Има проблем с глезена от чести травми още на младини. Ахилесовото ѝ сухожилие често се възпалява и не може да тренира по 1-2 месеца. Завръща се на пистата по-рано, но отново се възпалява. От всичко това се получават сраствания. През 1983 г. оперира сухожилието си в Хелзинки при известния тогава проф. Пеотокалио. ^[13]

Николина Щерева е шампионка на България на 400 метра през 1974 г., на 800 м през 1974, 1976, 1979, 1981, 1982, 1985, 1986, 1988 и 1989, на 1500 м през 1980, 1985 и 1986 и на 10 000 м през 1986 г. На 800 метра тя притежава сегашния национален рекорд 1:57,2 мин. от 1979 г. След Щерева хегемонията на 800 м взима Петя Страшилова, която пчели всяка година между 1990 и 1998 без 1996.^[14] Щерева става също шампионка на България на 800 м в зала през 1974, 1976, 1979, 1980 и 1987 г., на 1500 м през 1976 и 1987 и на 3000 м през 1986. Тя поставя републикански рекорди и в трите дисциплини – 2:01,10 мин., 4:09,80 и 9:06,61 минути съответно; последните два са подобрени през 2000 г. от Даниела Йорданова с времена 4:08,53 и 8:52,90 минути съответно.^[15]

Времената, постигнати от Щерева на Олимпиадата през 1976 г. – 1:55,42 мин. на 800 метра и 4:02,33 мин. на 1500 метра, са нейните лични рекорди.^[16][17] Тя още притежава националния рекорд на България на 800 метра.^[18] Освен това има време 2:33,8 мин. на 1000 м, постигнато през юли 1976 г. в София,^[19] 4:30,26 мин. на 1 миля от юни 1988 в Братислава,^[20] 9:00,38 мин. на 3000 м от август 1978 в Солун,^[21] и 15:37,49 мин на 5000 м от май 1985 в Будапеща.^[22]

Първият съпруг на Николина е Валентин Николов, бивш треньор на националния ни отбор по фехтовка. Имат син Юлиан. Когато той е на 13 години, баща му емигрира в САЩ заедно с фехтовачите братята Васил и Христо Етрополски. Николина се разделя със съпруга си когато е на 23 години, а причината е друг голям наш шампион – най-добрият ни състезател в овчарския скок Атанас Търев, с когото имат 10-годишна връзка. Вече 8 години има нов мъж до себе си. Повечето време двамата живеят в къща край София.^[23]

След приключване на спортната си кариера през 1990 г. Николина Щерева смята да работи като треньор, но нейният любим клуб ЦСКА е в разпад, а във федерацията също не се намира място. Стагнация за преподавателска позиция има и в тогавашния ВИФ. Тя опитва от доста неща в живота, за известен период даже заминава да живее в чужбина. Отказва да остане живее при сина си в Маями (САЩ). Живее в Гърция повече от 2 години и работи като треньор в популярния клуб ПАОК. След завръщането си шампионката става учителка по физкултура в Гимназията по телекомуникации в София. Участва на спортни състезания като съдия на времеизмерването. ^[24]