Николо II д’Есте – Уикипедия

Николо II д’Есте Niccolò II d'Este
маркиз на Ферара, Модена и Парма
Роден	17 май 1338 г. Ферара, Херцогство Ферара
Починал	26 март 1388 г. (49 г.) Ферара, Херцогство Ферара
Управление
Период	1361 – 1388
Предшественик	Алдобрандино III д’Есте
Наследник	Алберто V д'Есте
Герб
Семейство
Род	Есте (династия)
Баща	Обицо III д’Есте
Майка	Липа Ариости
Братя/сестри	Беатриче д'Есте Алда д’Есте Риналдо д'Есте Алдобрандино III д’Есте Ацо д'Есте Фолко д'Есте Костанца д’Есте Уго д’Есте Алберто V д’Есте Природени: Риналдо д'Есте Джовани д'Есте
Съпруга	Верде дела Скала
Деца	Тадеа д’Есте
Николо II д’Есте в Общомедия

Николо II д’Есте (на италиански: Niccolò II d'Este; * 17 май 1338, Ферара, Херцогство Ферара; † 26 март 1388, пак там) е маркиз на Ферара, Модена и Парма от 1361 г. до смъртта си. По време на управлението му Ферара придобива статут на град-покровител на изкуството.

Той е син на Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352), господар на Ферара, Модена и Парма, и на втората му съпруга Липа Ариости († 1347). Има шест братя и четири сестри:

• Беатриче (* 1332; † 1387), княгиня на Анхалт-Цербст като съпруга на Валдемар I
• Алда (* 1333; † 1381), маркграфиня на Мантуа като съпруга на Луиджи (Лудовико) II Гонзага
• Риналдо (* 1334; † 1348)
• Алдобрандино III (* 1335; † 1361), господар на Ферара и Ровиго, имперски викарий на Модена, съпруг на Беатриче ди Камино
• Ацо (* 1340; † 1349)
• Фолко (* 1342, † 1356/58) или извънбрачен
• Костанца (* 1343; † 1392) или извънбрачна, господарка на Римини като съпруга на Малатеста IV Малатеста
• Уго II (* 1344; † 1370), съпруг на Констанца Малатеста
• Алберто V (* 1347; † 1393) или извънбрачен, господар на Ферара, Модена и Реджо, основател на Ферарския университет, съпруг на Джована ди Роберти и на Изота Алберезани.

Има и двама, трима или четирима полубратя и вероятно една полусестра от извънбрачни връзки на баща му.

Поемайки суверенитета над своите държави с наследяването на Алдобрандино III д’Есте, Николо II осигурява съюза на господарите на Падуа, Верона и Мантуа срещу Бернабо Висконти, господар на Милано. През 1362 г. отива с целия си двор, за да се срещне с Верде дела Скала (за която се жени същата година) при портите на Форминяна^[1].

На срещата във Витербо през 1367 г. осигурява защитата на папа Урбан V, след като преди това е отишъл в Авиньон, за да покани папата да се върне в Рим. Междувременно Реджо е отнет от Фелтрино Гонзага и продаден на Бернабо Висконти. Фаенца, която е закупена от него малко преди това, е превзета от Асторе I Манфреди.

По време на неговото управление Ферара започва да придобива голяма репутация и започва да се превръща в прекрасен град. Маркизът допринася за украсяването на различни градски паметници, като например манастира „Сан Гулиелмо“.^[2] След това Николo II възлага на архитекта Бартолино да Новара да проектира замъка на Есте, поръчан след народен бунт през 1385 г. Маркизът първоначално получава заем от 25 000 дуката от владетеля на Мантуа Франческо I Гонзага.^[3]

Щедър и проявяващ интерес към културата, Николò II приютява във Ферара поне за десетилетие коментатора на „Божествена комедия“ Бенвенуто да Имола. Имола остава в града до смъртта си, която вероятно е в същата година като тази на неговия покровител – 1388 г.: всъщност той има време да види (и да спомене в основната си работа) конструкцията на замъка, построен с голяма бързина между 1385 и 1387 г.

Николо II умира на 26 март 1388 г. на 49 г. и погребението му е отпразнувано на Разпети петък. По този повод, въпреки конвенциите, забиват всички градски камбани. Той е наследен, съгласно инвеститурата на папата и императора, от по-малкия си брат Алберто V д'Есте.^[4]

∞ 19 май 1362^[5] за Верде дела Скала († 1394), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона, от която има дъщеря:

• Тадеа д'Есте (* 1365; † 23 ноември 1404, Падуа), господарка-консорт на Падуа; ∞ 31 май 1377 в Падуа за Франческо II да Карара, господар на Падуа (1359 – 1406), от когото има пет сина и две дъщери

• Лодовико Антонио Муратори „Delle antichità Estensi“ – Модена, 1717.
• Г.Б. Пинья „Historia dei Principi d'Este“ – Феррара, 1570.
• Graziano Gruppioni, LA NOSTRA STORIA Storie di storia ferrarese, in Documenti per la storia di Ferrara 2, Ferrara, 2G Editrice, 2010
• Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001
• Ludovico Antonio Muratori. Delle antichità Estensi. 1717, Modena
• G. B. Pigna. Historia dei Principi d'Este. 1570, Ferrara
• Marco Antonio Guarini, Compendio historico dell'origine, accrescimento, e prerogatiue delle Chiese, e luoghi pij della citta, e diocesi di Ferrara, e delle memorie di que' personaggi di pregio, che in esse son sepelliti: ... opera non meno curiosa che diletteuole descritta per D. Marc'Antonio Guarini ferrarese, Ferrara, heredi di Vittorio Baldini, 1621, с. 217,218
• Niccolò II d'Este signore di Ferrara e di Modena, detto lo Zoppo, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
• Niccolò II (signore di Modena e di Ferrara), на sapere.it, De Agostini
• Antonio Menniti Ippolito, ESTE, Niccolò d', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Niccolò II d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Италия“          Портал „Биографии“