Правописен речник на българския език – Уикипедия

Правописен речник на българския език е официален справочен речник на правописа и правоговора на българския език, съставян от Института за български език при БАН. Той съдържа лексемите и основните им словоформи и принципите на правописа и пунктуацията. ИБЕ към БАН е оправомощен да следи измененията и проблемите в езика и да внася единство в него.

Последното издание (2012 г.) на речника е озаглавено „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“.^[1] Той представлява актуалната кодификация на българския книжовен език, съставена от Института за български език.

От 2022 г. ИБЕ, в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, разработва платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн), чрез която Официалният речник на българския език става достъпен безплатно онлайн.^[2] Проектът БЕРОН е завършен през май 2024 г.^[3]

Речникът от 2012 г. включва:

• 69 983 заглавни думи (лемите са повече, тъй като са обединени невъзвратните и възвратните форми на глаголите, което няма съществено значение за правописа, а е по-скоро от граматично-семантично-лексикално значение) и непосочен брой словоформи;
• българската, гръцката и латинската азбука;
• правописни особености с фонетичен характер;
• правописни особености с граматичен характер;
• морфологична, синтактична, стилистична и графична употреба на главна буква;
• слято, полуслято и разделно писане;
• транскрипция на чужди собствени имена на български;
• транслитерация на латиница;
• пунктуация;
• непунктуационни функции на препинателните знаци;
• оформяне на текст.

Речникът е променял неколкократно името си през годините. Следва обратно хронологичен списък на изданията:^[4]

• 2012 г. „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“ ISBN 978-954-01-2701-9
• 2002 г. „Нов правописен речник на българския език“, издателство „Хейзъл“ ISBN 954-8283-61-1
• 1995 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
• 1983 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
• 1960 г. „Правописен речник на българския книжовен език“, София, ДИ „Народна просвета“, Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков

• БАН. Официален правописен речник на българския език. Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9.

• „Официален правописен речник на българския език“, сканирано копие в Internet Archive

• Речник на българския език (БАН)