Обективно право – Уикипедия

Обективното право е категория на философията на правото, като е плод на извечното философско деление на явленията на "обект и субект", откъдето е пренесено в сферата на правопознанието по отношение на самото право.

Обективното право е неотделимо, немислимо и корелативно на субективното право, които правни термини са синоними в съотношение:

• абстрактно – конкретно;
• възможно – действително;
• общо – единично.

Най-общо казано обективното право е обективиране на субективното право и го следва. В по-голямата си част обективното право се припокрива от позитивното право.

Системата на правото се структурира на

1. естествено и
2. позитивно,

както и на

1. обективно и
2. субективно.

• СУБЕКТИВНО ПРАВО

• Система на правото