Обикновено нанду – Уикипедия

	Обикновено нанду
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Нандуподобни (Rheiformes)
семейство:	Нандута (Rheidae)
род:	Нандута (Rhea)
вид:	Обикновено нанду (R. americana)
	Научно наименование
	Rhea americana Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Обикновено нанду в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновеното нанду или само нанду^[2] (Rhea americana) е голяма птица от семейство Нандута, обитаваща откритите пространства на Южна Америка. Не лети, при бяг развива скорост до 60 km/h. Обикновено живее на групи от 5 до 30 птици.

Описание

Дължината на възрастните птици е 127 – 140 cm, теглото достига 20 – 25 кг и повече. Мъжките са по едри от женските. На външен вид обикновеното нанду прилича на щрауса, но за разлика от него е два пъти по-дребно и има оперение по главата и шията. Краката му са с по 3 пръста, а щраусите имат по два. Мъжките си имат харем от по няколко (до 6) женски^[3]

Крилата са дълги; птицата ги използва за равновесие по време на бяг. Оперението е в кафяво-сиви тонове с различна интензивност. По правило, мъжките са по тъмни от женските. Сред птиците се срещат и албиноси – с бяло оперение и сини очи. Рулеви пера няма. Младите нанду са сиви, с тъмни надлъжни ивици. В началото на размножителния период възрастния мъжки издава дълбоки и силни звуци – „нан-ду“, от който птицата е получила и своето название.

Подвидове

Определят се 5 подвида:

R. a. americana – кампосите на Северна и Източна Бразилия
R. a. intermedia – Уругвай и Южна Бразилия (щата Риу Гранди ду Сул)
R. a. nobilis – Парагвай източно от река Парагвай
R. a. araneipes – Гран Чако в Парагвай и Боливия, бразилския щат Мату Гросу
R. a. albescens – пампасите на Аржентина на юг до провинция Рио Негро

Разпространение

Обикновеното нанду е разпространено в Аржентина, Боливия, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Населява открити пространства с висока тревна растителност и редки храсти, блатисти и пустинни ландшафти. В планините се среща до 2000 м надм.височина. През размножителния период (пролетта и лятото) предпочита местообитания в близост до водоемите.

Неголяма популация от тези птици обитава Северна Германия след като през август 2000 г. три двойки нанду са пуснати на свобода в района на Грос Гренау (провинция Шлезвиг-Холщайн). Тези птици успешно се аклиматизират, презимуват и на следващата година дават и потомство. Впоследствие част от птиците прекосяват река Вакенитц (Wakenitz) и се установяват в провинция Мекленбург-Предна Померания. По оценки на специалисти, към края на 2008 г. общият брой на свободно живеещите нанду в Германия е околоо 100. (A. Korthals, F. Philipp).^[4]

Хранене

Нанду се храни с растителна и животинска храна: листа, коренища, семена, плодове. Нанду с удоволствие яде клубени и части от растения, които съдържат тръни. Подобно на много други видове птици, заедно с храната поглъща и малки камъни, които участват в храносмилането чрез смилане на съдържанието на стомаха.

Нанду се хранят и с насекоми – скакалци, щурци, дървеници, бръмбари и хлебарки. Понякога ловуват дребни гръбначни животни – гризачи, змии, гущери и дребни птици, по-рядко в сухия сезон ядат мъртви риби. Понякога птиците се срещат около трупове на загиналите животни, където ловят мухи.

Размножаване

Половата зрелост настъпва в края на втората или третата година. Мъжките са полигамни. Женската снася 5 – 10 яйца в малка дупка на земята, настлана с клонки и суха растителност. Мъжкият остава в близост до гнездото през цялото време и добавя строителни материали. Няколко женски снасят в едно гнездо, като в резултат в него може да се натрупат до 80 яйца (обикновено броят на яйцата варира от 13 до 30). Яйцата са бледо-зелени, с размери 132 х 90 мм и тегло около 600 г. Пълната грижа за потомството пада върху мъжкия, който започва да мъти 2 до 8 дни след снасянето на първото яйце. Малките се излюпват след 29 до 43 дни. Независимо че между снасянето на първото и последното яйце в гнездото често минават две седмици, всички малки се излюпват почти едновременно с разлика до 36 часа. На 3-месечна възраст младите птици достигат ръста на своите родители.

Неприятели

Сред хищниците, които застрашават възрастните птици могат да се отбележат само пумата и ягуарът. Понякога подивели кучета нападат младите птици, а най-малките често биват нападани от сокола каракара. Гнездата на нанду често биват атакувани от броненосци.

Вижте също

Дарвиново нанду

Литература

Accordi, Iury Almeida & Barcellos, André. Composição da avifauna em oito áreas úmidas da Bacia Hidrográfica do Lago Guaíba, Rio Grande do Sul // Revista Brasileira de Ornitologia. – 2006. – Т. 14. – № 2. – С. 101–115.
Accordi, Iury Almeida & Barcellos, André. Shyness and boldness in greater rheas Rhea americana Linnaeus (Rheiformes, Rheidae): the effects of antipredator training on the personality of the birds // Revista Brasileira de Zoologia. – 2006. – Т. 23. – № 1. – С. 202–210.
Schetini de Azevedo, Cristiano; Penha Tinoco, Herlandes; Bosco Ferraz, João & Young, Robert John. The fishing rhea: a new food item in the diet of wild greater rheas (Rhea americana, Rheidae, Aves) // Revista Brasileira de Ornitologia. – 2006. – Т. 14. – № 3. – С. 285-287.
Clements, James. The Clements Checklist of the Birds of the World (6 ed.). – Ithaca, NY: Cornell University Press, 2007. – ISBN 978-0-8014-4501-9 (англ.)
Davies, S.J.J.F. 2003. Rheas in Hutchins, Michael. 8 Birds I Tinamous and Ratites to Hoatzins // Grzimek's Animal Life Encyclopedia. – Farmington Hills, MI: Gale Group, 2003. – ISBN 0-7876-5784-0 (англ.)
Folch A. 1992. Family Rheidae (Rheas) in del Hoyo, J., Elliott, A., & Sargatal, J., eds. Vol. 1. // Handbook of the birds of the world. – Barcelona: Lynx Edicions, 1992. – ISBN 84-96553-42-6 (англ.)
Mercolli, Claudia & Yanosky, A. Alberto. Greater rhea predation in the Eastern Chaco of Argentina // Ararajuba. – 2001. – Т. 9. – № 2. – С. 139–141. (англ.)

Бележки

↑ Rhea americana (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
↑ Боев, З. 1990. Нанду. – Лов и риболов, 5: 15.
↑ По материали от международната конференция „Инвазивни видове – как се подготвяме?“, състояла се през 2008 г. в Браденбургската Академия „Schloss Criewen“ (Criewen, Германия)

[1] Rhea americana (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.

[3] Боев, З. 1990. Нанду. – Лов и риболов, 5: 15.

[:0-4] По материали от международната конференция „Инвазивни видове – как се подготвяме?“, състояла се през 2008 г. в Браденбургската Академия „Schloss Criewen“ (Criewen, Германия)

[1]

[2]

[3]

[4]