Обикновен торбест бандикут – Уикипедия

	Обикновен торбест бандикут
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Бандикутоподобни (Peramelemorphia)
семейство:	Билбита (Thylacomyidae)
род:	Macrotis
вид:	Обикновен торбест бандикут (M. lagotis)
	Научно наименование
	Macrotis lagotis Reid, 1837
	Разпространение
	Обикновен торбест бандикут в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновен торбест бандикут (Macrotis lagotis), също голям зайцеподобен бандикут или голямо билби, е австралийски торбест бозайник от семейство Thylacomyidae.

Описание

Голямото билби притежава дълга, копринено мека синьо-сива козина, изключително дълги подобно на заек уши и дълга опашка, която в края е гола. Опашката е двуцветна - с черна основа и бял край. За разлика от останалите представители на семейството зъбите са с гладка дъвкателна повърхност и големи корени. Муцунката е остра. Мъжките екземпляри са с тегло 1 - 2,4 kg, женските са по-дребни 0,8 - 1,1 kg.

Начин на живот

Голямото билби е предимно нощно животно със слабо развито зрение за сметка на доброто му обоняние и слух. Храни се с ларви и възрастни насекоми. В менюто му влизат и малки бозайници като мишки. Когато са застрашени, животинчетата могат да хапят подобно на котка, но към хората не проявяват агресивност. Животните спят в много интересна поза на задните си крайници с глава свита между предните лапички.

Голямото билби изравя големи дупки в земята, които обитава. Дупката се изкопава с помощта на предните лапи и опашката на дълбочина до 1,5 m и повече. Има спираловиден ход и липсва втори изход. Ако в дупката има билби и някой се опитва да я разрови, то животното веднага започва да разравя нов изход със същата бързина, както и натрапникът.

Размножаване

Представителите на вида живеят на двойки в своите дупки. Размножават се през есента (от март до май). За разлика от зайците, те не са толкова плодовити. Макар че имат осем млечни зърна, те отглеждат едва по едно-две малки на потомство. Марсупиумът се отваря надолу и назад.

Екологични особености

Още в древността аборигените са ценели качеството на кожата от това животно. Чернобялата опашка е била ценно украшение. Поради тази причина вероятно ареалът на разпространение е бил ограничен още преди европейската колонизация на континента. За последните сто години обаче ареалът му значително е намален, заради привнесените европейски видове. От една страна това са хищните лисица и домашна котка, а от друга — залаганите капани за борба със зайците. Кожите от голямото билби дълго са били предмет на търговия по пазарите в Аделаида. Днес това животно се среща изключително рядко в ненаселените полупустинни райони на Западна Австралия.

Източници

↑ Macrotis lagotis (Reid, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)

Външни препратки

((ru)) Описание на вида Архив на оригинала от 2010-12-15 в Wayback Machine.

[1] Macrotis lagotis (Reid, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)

[1]