Област на определение на функция – Уикипедия
В математиката, област на определение на функция (също дефиниционна област и дефиниционно множество) е множество от стойности на аргумента, за които дадена функция е определена. Тоест, функцията има определена стойност за всеки елемент от областта.[1] Множеството от стойности, които се получават от дадената функция, се нарича образ на функцията.
Например, областта на определение на косинуса е множеството на всички реални числа, докато областта на квадратния корен включва само числа, по-големи или равни на нула (и в двата случая не се вземат предвид комплексните числа).
Ако дефиниционното множество на функция е подмножество на реалните числа, а функцията е представена в Декартови координати, тогава областта се изразява върху оста x.
Определение
[редактиране | редактиране на кода]За дадена функция , множеството е областта на , а множеството е кообластта на . В израза , е аргументът, а е стойността. Аргументът може да се приеме за елемент от областта, който е избран за „вход“ на функцията, а стойността като „изход“, когато функцията се приложи върху въпросния елемент от областта.
Образът на е множеството от всички стойности, които може да приеме за всички възможни . Това е множеството . Образът на може да е същият като кообластта или да е нейно собствено подмножество. Той е цялата подобласт тогава и само тогава, когато е сюрективна функция, като във всички останали случаи е по-малък.
Една добре дефинирана функция трябва да съпоставя всеки елемент от областта си към елемент от кообластта си. Например, функцията , дефинирана
няма стойност за . Следователно, множеството на всички реални числа () не може да бъде нейното дефиниционно множество. В такъв случай, функцията се дефинира в или пролуката се запълва чрез изрично дефиниране на . Ако дефиницията на се разшири до функцията на части
тогава f е дефинирана за всички реални числа и областта ѝ на определение е .
Всяка функцията може да се ограничи до подмножество от областта си. Ограничението на до , където , се изразява като .
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Paley, Hiram, Weichsel, Paul M. A First Course in Abstract Algebra. New York, Holt, Rinehart and Winston, 1966. с. 16.