Образование в Древен Рим – Уикипедия

Образованието в Древен Рим преминава през историческите периоди на развитие на страната:

През 7 век пр.н.е. възниква латинската писменост. Като материал за писане са използвали камък, медни плочки, пергамент. Римляните говорели на латински език. Възпитанието има родово-племенен характер. Осъществява се в процеса на трудовата дейност. Когато се развива патриархалното семейство, възпитанието получава семеен характер. Постепенно с развитието на производствените сили възникват социалните неравенства. Обособяват се два типа патриархални семейства – богати, наречени патриции и бедни – плебеи (лат.plebs) – мнозинство. Възпитанието е различно в тях. И в двата вида бащата има неограничена власт над живота на всички в семейството. Майката се ползва с голямо уважение. Семейството има много сериозно отношение към възпитанието на децата. Родителите ги водят навсякъде с тях. Пълнолетие настъпва на 16 г. възраст. До това време юношите носят дълги коси, бяла тога с червени ленти. Целта на възпитанието е земеделецът-войн. Децата от ранна възраст участват в трудовата дейност. Учат се и на военно изкуство. Нравственото възпитание се осъществява в почит към боговете, родители и предци.

Характерно е силното гръцко влияние и създаване на образователна система. Когато Древна Гърция загива, огромни маси от гърци се заселват в Рим. Сред тях има много философи, хора на изкуството. Гръцкият език се налага като език на аристокрацията. Рим изпада под силно гръцко влияние, включително и образователната система. Тя има 3 степени:

  • елементарни училища – лудус (лат. Ludus) – игра. Учителите се наричат ludi-magister и нямали високо образование. Училищата са частни. Изучават се четене, писане, смятане и законите на Рим, написани на 12 медни таблици;
  • граматически училища – изучава се гръцки език и латински език, философия, етика и др. В тези училища започва изучаването на реторика.
  • реторически училища – основно се изучават математика, философия, право, музика, танц и дисциплини свързани с красноречието. Целта на образователната система в републиканския Рим е възпитанието на оратора – оратор общественик, политик, юрист, държавник, мъдрец, учен. Видни идеолози на републиканския Рим са:
  • Катон
  • Цицерон (106 – 43 г. пр.н.е.)

Новите елементи в образованието са:

  • училищата стават държавни;
  • оформят се нисши и висши училища, като висшите обучават предани на империята държавни служители;
  • държавата осигурява строг надзор над училищата;
  • цялото образование и възпитание е в дух на преданост към империята;
  • учи се за образователен ценз и държавна служба;

Видните идеолози на императорския Рим са:

  • Чакъров, Найден. История на педагогиката. София. 1982 г.