Обсидиан – Уикипедия

Обсидиан
Характеристики
Цвят	черно
Твърдост по Моос	5 – 6
Плътност	2,5 – 2,6 g/cm³
Обсидиан в Общомедия

Обсидианът е вид природно вулканично стъкло или вулканско стъкло . ^[1][2] Образува се при бързото охлаждане и втвърдяване на високо вискозитетна кисела, риолитна лава, съдържаща голямо количество SiO₂. Среща се предимно в черен цвят, но не са изключени и оранжев, червен, сив и син цвят. Могат да се срещнат и различни комбинации от цветове, сливащи се и преплитащи се в различни петна и рисунък. Съдържа от 35% до 85% силициев диоксид. Твърдостта му е 5 – 6 по скалата на Моос. Има мидест лом. Блясъкът му е стъклен, но понякога може да бъде и копринен. Често в обсидиановите проби се наблюдават извити линии на потока, появяващи се в резултат на движения по време на втвърдяване.^[3]

Почти всяка разлята на повърхността лава може да образува вулканично стъкло при бързо охлаждане и втвърдяване. В зависимост от състава на лавата се различават риолит-обсидиан (най-често срещаният), дацит-обсидиан, трахит-обсидиан, базалт-обсидиан (рядко) и др.^[3]

Най-големите находища на обсидиан са в Исландия, Италия и Япония.

Още в праисторията първите хора са използвали обсидиан като сечиво поради голямата му твърдост. Обсидианът, заедно с кремъка и халцедона (кварц) са първите камъни, използвани от човека в неговия бит. Древните народи са изработвали различни остриета и оръжия от обсидиан, а също така статуи, огледала и различни накити.^[3]

Обейдската култура, датирана към периода 6500 – 3800 година пр.н.е., изработвала ножовете си от обсидиан. Древните египтяни използвали обсидиан, който внасяли от Източното Средиземноморие и южните региони на Червено море и го използвали в ритуалите си. В източната част на Средиземно море материалът е използван за направата на инструменти, огледала и декоративни предмети. В Мезоамерика вулканичното стъкло е познато още на най-ранните народи, обитавали района. От него мезоамериканците изработвали много от военните си и битови инструменти. Ацтеките имали дървен меч с остриета от обсидиан, който наричали макуахуитъл. Оръжието било в състояние да нанесе ужасни наранявания на противниците им.

Както за повечето редки и красиви камъни, и за обсидиана съществуват различни поверия. За него се вярвало, че има силата да дава ясен поглед върху проблемите.

• Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 299-300.

• обсидиан // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 3 май 2024.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Obsidian в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.