Общогръцко социалистическо движение – Уикипедия

Общогръцко социалистическо движение
Πανελλήνιο Σοσιαλιστικό Κίνημα
АбревиатураПАСОК (ΠΑΣΟΚ)
Ръководител(и)Никос Андрулакис
Основател(и)Андреас Папандреу
Основана3 септември 1974 г.
Предшествана отВсегръцко освободително движение
СедалищеАтина, Гърция
Младежка организацияМладежко общогръцко социалистическо движение
Член наСоциалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеологиясоциалдемокрация
Полит. позициялявоцентризъм
Лозунг„Заедно даваме решения“
ХимнKaliméra ílie (Добро утро, слънце!)
O ílios o prásinos (Зеленото слънце)
Група в ЕППрогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове     Зелен
Парламент
19 / 300
Европейски парламент
2 / 21
Сайтwww.pasok.gr
Знаме на партията
Общогръцко социалистическо движение в Общомедия

Общогръцкото социалистическо движение (на гръцки: Πανελλήνιο Σοσιαλιστικό Κίνημα – ΠΑΣΟΚ), по-известно с акронима ПАСОК, е лява социалдемократическа политическа партия в Гърция.[1]

Създаване и начални години на партията

[редактиране | редактиране на кода]

ПАСОК е създадена на 3 септември 1974 г. от Андреас Папандреу. В основаването ѝ участват организации от лявата част на политическия спектър – Общогръцко освободително движение (А. Папандреу), Демократическа отбрана (С. Карагеоргас) и др.

Идеологическата платформа на партията се основава върху формулираната в „Програма за принципите и целите“ от 3 септември 1974 г. политическа цел – създаване на социалистическо обществото, като се отчита гръцката действителност. В Програмата, известна и под името „3-ти септември“, основната политическа цел е формулирана така: „Основна политическа цел на движението е създаването на общество, непозволяващо чужд контрол и намеса, общество освободено от икономическия контрол и влияние на финансовата олигархия, общество, защитаващо нацията и служещо на народа. Националната независимост е неразделна част от народовластието, от демокрацията във всички фази на живота, от постоянното участие на гражданите във вземането на всички засягащи ги решения...“. По-нататък Папандреу обобщава идеологията на ПАСОК в четирите основни принципа: национална независимост, народовластие, свободно общество и демократично правораздаване.

Преди изборите през 1977 г. се провежда общогръцки конгрес на партията, на който се вземата важни решения за по-нататъшното политическо развитие. ПАСОК поема курс към демократическо развитие на социализма, полагат се идеологическите и политическите рамки за спечелване на властта. На конгреса, поради несъгласие с някои оснвони постановки, напускат Никос Констандопулос, Сакис Карагеоргас, Петрос Евтимиу, Ангела Кокола, Мелина Меркури и др.

На произведените на 17 ноември 1974 г. избори за парламент ПАСОК печели 13,58% (15 депутатски места). Така става третата политическа партия, представена в Гръцкия парламент.

На изборите през 20 ноември 1977 г. ПАСОК удвоява местата си в парламента, като печели 25,34% от гласовете (92 депутатски места), и се превръща във втората парламентарно представена партия.

През февруари 1978 г. се провежда 5-о заседание на ЦК на ПАСОК, на което окончателно е уточнена политико-идеологическата стратегия на партията по пътя ѝ към властта. В основата на стратегията залягата националното единство, обществено-политическият съюз с непривилегированите слоеве, демократичност при вземане на политическите решения и превръщане на партията в управляваща политическа сила. На 28 май 1979 г. Гърция е приета в ЕИО като пълноправен член.

През юли 1981 г. на 8-ото заседание на ЦК на ПАСОК е оповестена управленската програма, наречена „Договор с народа“. Основният лозунг в предизборния период е думата „промяна“.

ПАСОК на власт през 80-те години

[редактиране | редактиране на кода]

На произведените същата година (18 ноември 1981 г.) избори ПАСОК печели 48,72% (173 депутатски места) и става първата управляваща социалистическа партия в историята на Гърция. За министър-председател на новото правителство е избран Андреас Папандреу.

През първия си управленски мандат ПАСОК извършва коренни промени в страната. Няколко месеца след това по негова инициатива Гърция внася меморандум в ЕИО, с който иска преразглеждане на условията и подновяване на преговорите за влизане на страната в ЕС. Признава паравата на всички членове на съпротивата срещу фашистките окупатори и така постига обществено спокойствие в старната. През 1982 г. е създадена Националтата здравно-осигурителна система. Създават се Здравни центрове и задължителна държавна грижа за здравето на населението. Със закон 1264 се възобновява функционирането на синдикатите, признава се правото на стачка. Местното самоуправление се превръща в една от основите на демокрацията. Извършват се сериозни промени в образователната система, дава се независимост на висшите учебни заведения. Направени са промени в Конституцията – разширени са правомощията на министър-председателя, а тези на президента са ограничени.

През 1984 г. се провежда I конгрес на ПАСОК, на който е направена оценка на управлението и за председател на партията е призбран А. Папандреу.

На изборите произведени през 1985 г. ПАСОК печели 45% (161 депутатски места) и отново самостоятелно съставя правителство. За министър-председател отново е избран Андреас Папандреу.

През втория си управленски мандат ПАСОК успява да прокара в Европейския съвет т. нар. „пакет Делор“, с който се удвояват фондовете за земеделието и транспорта. Страната успешно се интегрира икономически и политически в Европа.

На изборите произведени на 18 юни 1989 г. ПАСОК печели 39,15 (125 депутатски места). Нова демокрация печели 44,20% (145 депутатски места), но не може да състави правителство. В последвалите преговори не се постига съгласие за съставяне на коалиционно правителство. На изборите същата година (5 ноември 1989 г.) ПАСОК печели 40,67% (128 депутатски места) – отново не е съставено правителство.

ПАСОК след края на Студената война

[редактиране | редактиране на кода]

На изборите произведени през 8 април 1990 г. ПАСОК печели 38,62% (125 депутатски места). Изборите са спечелени от Нова демокрация. ПАСОК минава в опозиция.

През септември 1990 г. се провежда II конгрес на ПАСОК, на който е преразгледана политиката водена от партията през последните 5 години. За председател отново е преизбран А. Папандреу. За секретар на ЦК на ПАСОК е избран А. Цохадзопулос.

На предсрочните избори на 10 ноември 1993 г. ПАСОК печели 46,88% (171 депутатски места) и съставя самостоятелно правителство. За трети път министър-председател е Андреас Папандреу.

През април 1994 г. се провежда III конгрес на ПАСОК. Направени са съществени промени в Устава на партията и е потвърден досегашният политически курс. За трети път единодушно А. Папандреу е избран за председател на ПАСОК.

През 1995 г. Димитрис Цоволас, емблематична фигура в партията, напуска ПАСОК създава нова партия – Обществено демократично движение. Здравето на Андреас Папандреу се влошава драстично и на 20 ноември 1995 г. той е приет в болница. На следващата година, 17 януари, Папандреу подава оставката си като министър-председател. На следващия ден (18 януари) парламентарната група на ПАСОК избира за министър-председател на мястото му – Константинос Симитис. Андреас Папандреу умира на 23 юни 1996 г.

На 30 юни 1996 г. се провежда Четвъртия конгрес на ПАСОК. За председател на партията е избран Константинос Симитис.

На произведените през юни 1996 г. парламентарни избори ПАСОК печели 41,5%, а на проведените през 2000 г. – 43,79% (158 депутатски места). И в двете правителства за министър-председател е избран Константинос Симитис. На Петия конгрес на ПАСОК Симитис е преизбран за председател на партията. Отново е преизбран на Шестия конгрес (2001).

На 7 март 2004 г. малко преди парламентарните избори, Симитис подава оставка от поста председател на ПАСОК. За нов председател на ПАСОК е избран Георгиос А. Папандреу.

Георгиос А. Папандреу подава оставка през 2011 и лидер става Евангелос Венизелос.

На 6 май 2012 г. ПАСОК претърпява тежко поражение на парламентарните избори, като се класира на трето място и печели само 41 депутатски мандата (13,2%). На проведените на 17 юни нови избори получава 33 места в парламента и 12,3% от гласовете.

След три години на изборите през януари 2015 г. ПАСОК получава само 4,7% от гласовете и става седмата, най-слаба парламентарна партия. Бившият лидер Георгиос Папандреу се отцепва в самостоятелно Движение на демократичните социалисти, но то не успява да влезе в парламента и се разпуска.

Евангелос Венизелос е принуден да подаде оставка, а за нов председател през юни 2015 г. е избрана Фофи Генимата. На предсрочните избори през септември 2015 г. ПАСОК влиза в коалиция с по-малката Демократична левица и двете формации постигат 6,3 % от гласовете и 17 мандата.