Оверн (графство) – Уикипедия

Оверн
      
Герб
Герб
Оверн в Общомедия

Графството Оверн (на френски: Comté d'Auvergne) е едно от най-старите господства във Франция, което съществува още през късно-римско време. Под Меровингите графовете носят известно време титлата херцог.

Герб на графовете и херцозите на Оверн

Фамилията на графовете на Оверн управлява страната от 10 век (около 980 г.). През 1155 г., след смъртта на граф Роберт III († 1145), във фамилията настъпва криза. Графството е наследено през 1145 г. от сина на Роберт, Вилхелм VII Младши, но неговият чичо Вилхелм VIII Старши се възползва от участието на младия граф във Втория кръстоносен поход (1147 – 1149) и завладява почти цял Оверн, като оставя на отсъстващия наследник няколко господства, които от неговите наследници се управляват с титлата Дофин на Оврен (майката на Вилхелм VII е от фамилията Дофин Виенски.

Понеже графовете и дофините на Оверн са противници на род Плантагенет през 1195 г. френският крал Филип II завладява част от Оверн и столицата Риом и през 1213 г. тя включва като Terre d‘Auvergne към Domaine royal. По-късно при граф Гуидо II († 1222) цялата територия е взета от Domaine royal, става собственост на короната.

През 1241 г. се създава ново много по-малко графство и е дадено на Вилхелм X, син на Гуидо II. Преди 1347 г. графството отива на фамилията Ла Тур, която се нарича по-късно Латур д’Оверн. Катерина де Медичи, която е наследничка на Латур д’Оверн и съпруга на Анри II, прибавя графството Оверн към кралската собственост.

Terre d'Auvergne е издигната на Херцогство Оверн през 1360 г. от крал Жан II за неговия син Жан. Паралелно Графството Оверн още съществувало.