Оерстед – Уикипедия

Оерстед (също оерщед^[1]) (означение Ое) е извънсистемна единица за интензитет на магнитното поле. Въведена е през 1930 г. от IEC^[2], наречена е така в чест на датския физик Ханс Кристиан Оерстед. Част е от електромагнитната (Гаусова) система CGS, която намира приложение в теоретичната физика. Едницата оерстед съответства на ампер/метър (A/m) в системата SI, но не бива да се ползва едновременно с единиците от SI.

Един оерстед е равен на интензитета на магнитното поле, създавано на разстояние 1 сантиметър от безкрайно дълъг праволинеен проводник с нищожно малко кръгово сечение, по който тече ток със сила 5 ампера.

${\displaystyle H=0,4\pi N{\frac {I}{l}}}$,

където:

• H е интензитетът на магнитното поле в Ое;
• N е броят на навивките;
• I е силата на тока в А;
• l е разстоянието в cm.

Изразено в единици SI:

1 оерстед = 1000/(4π) A/m ≈ 79,577 A/m

1 оерстед е равен на интензитета на магнитното поле във вакуум при магнитна индукция 1 гаус.