Олег Базилевич – Уикипедия

Олег Базилевич
Лична информация
Роден
Олег Петрович Базилевич
6 юли 1938 г.
Починал16 октомври 2018 г. (80 г.)
Киев, Украйна
Ръст175 см
Постдясно крило/нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1957 – 1965
1966
1967 – 1968
Динамо Киев
Черноморец (Одеса)
Шахтьор (Донецк)
161
35
32
(53)
(6)
(9)
Треньор
1969 – 1970
1971
1972 – 1973
1974 – 1976
1974 – 1976
1977 – 1978
1979
1980 – 1982
1984
1986
1987 – 1988
1988 – 1989
1992 – 1994
1995 – 1996
2002 – 2012
ФК Десна
Шахтьор (Кадиевка)
Шахтьор (Донецк)
Динамо Киев (сп. директор)
СССР (асистент)
Динамо Минск
Пахтакор (Ташкент)
ЦСКА Москва
Заря (Ворошиловград)
Шахтьор (Донецк)
България Славия
България България (олимп.)
Украйна
Кувейт (олимп.)
Динамо Киев (сп. директор)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Олег Базилевич (на украински: Базилевич, Олег Петрович) е съветски и украински треньор. Заслужил треньор на СССР. Най-известен като помощник-треньор и спортен директор на Динамо Киев в средата на 70-те години. Заедно с Валерий Лобановский разработва методика за подготовка на футболисти, по която тренират юношите на Динамо.

Преподавател е в Украинския национален университет за физическа култура и спорт.[1]

Започва кариерата си през 1957 г. в Динамо Киев. Играе на поста дясно крило. Базилевич е шампион на СССР през 1961 г., а през 1964 г. печели Купата на СССР. За Динамо има 161 мача и 53 отбелязани гола. През 1966 г. преминава в Черноморец (Одеса): изигра 25 мача и отбеляза 6 гола[2]. След това два сезона носи екипа на Шахтьор (Донецк), преди да завърши кариерата си през 1968 г.

Първите си стъпки като треньор прави в тима на Десна. През 1972 г. поема Шахтьор (Донецк), където остава 2 сезона. През 1974 г. Валерий Лобановский кани Базилевич в Динамо Киев за съ-треньор. Олег става и помощник-треньор на Лобановский в националния отбор на СССР. Тандемът води киевляни до успехи не само в страната, но и в Европа. През 1975 г. Динамо Киев става първият съветски отбор, носител на европейски клубен трофей. Динамовци печелят КНК, а звездата на тима Олег Блохин получава Златната топка. Успехите на тима до голяма степен се дължат на методиката на Базилевич, по която се готвят юношите на клуба. Благодарение на методите на Базилевич израства следващото поколение играчи на Динамо от 80-те години, които стават основата на съветския национален отбор.

След слабо представяне на Динамо в шампионата през 1976 г. и бронз на СССР на Олимпийските игри, Базилевич е уволнен и от двата поста. До края на 70-те години води тимовете на Динамо (Минск) и Пахтакор (Ташкент), но без особени успехи.

През 1980 г. поема ЦСКА (Москва). Под ръководството на Базилевич „армейците“ се класират в първата петорка за първи път от десетилетие и играят в Купата на УЕФА. През 1981 г. тимът завършва на шеста позиция, но на следващия сезон тимът изпада в криза и се бори за оцеляването си в елита. През септември 1982 г. Базилевич напуска ЦСКА.

След като напуска ЦСКА, Базилевич отделя време да напише дисертацията си за доктор на педагогическите науки. През 1984 г. поема Заря (Ворошиловград), а през 1986 г. отново е начело на Шахтьор (Донецк).

През 1987 г. получава предложение да поеме българския ЦСКА (София), но поради забавяне с документите това не се осъществява.[3] Впоследствие Базилевич поема Славия. „Белите“ успяват почти през целия първи полусезон да не допуснат гол, но впоследствие формата им спада и завършват на 4-то място.[4] През 1988 г. поема олимпийския тим на България и става консултант на националните отбори.[5]

През 1992 г. става първият треньор в историята на националния отбор на Украйна. Базилевич не успява да класира тима за Мондиал 1994 и напуска поста си след двугодишна работа. В периода 1995 – 1996 г. води олимпийския тим на Кувейт.

От 2002 г. до смъртта си оглавява научноизследователски център в Динамо Киев.[6] Между 2002 и 2012 г. е спортен директор на тима. Умира на 16 октомври 2018 г.[7]

  • Шампион на СССР – 1961
  • Купа на СССР – 1964
  • Шампион на СССР – 1974, 1975
  • Купа на СССР – 1974
  • КНК – 1975
  • Суперкупа на Европа – 1975