French
DeutschОноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо – Уикипедия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
| Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо Honoré Gabriel Riqueti, comte de Mirabeau | |
| френски аристократ, писател, дипломат, журналист, политик, държавник, оратор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пантеон, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Политика | |
| Партия | Национална партия |
| Учредително събрание (Франция) | |
| Президент | 3 януари – 15 февруари 1791 |
| Генерални щати на Франция и Учредително събрание | |
| Депутат | 4 май – 2 април 1791 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо в Общомедия | |
Оноре Габриел Рикети, граф Мирабо (на френски: Honoré Gabriel Riqueti, comte de Mirabeau; * 9 март 1749, Кралство Франция; † 2 април 1791, Париж, Кралство Франция) е френски аристократ, революционер, писател, дипломат, журналист, политик, държавник и един от най-знаменитите оратори на Франция, масон.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на известния френски икономист и философ Виктор де Мирабо.
По време на Френската революция е делегат в Генералните щати и Учредителното събрание. Заема умерена позиция, настоявайки за ограничена конституционна монархия по примера на Великобритания. Провежда опити, макар и неуспешни, за помиряване на монархистите с революционните сили.
След смъртта си е първият французин погребан в Пантеона предназначен да съдържа останките на великите французи. След разкриване на кралски заговор с участието на Мирабо тялото му е преместено в гробището Клермонт.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Essai sur le despotisme, publié anonymement – 1775 Londres
- Lettres originales de Mirabeau, écrites du donjon de Vincennes, pendant les années 1777, 1778, 1779 et 1780, contenant tous les détails sur sa vie privée, ses malheurs et ses amours avec Sophie Ruffei, marquise de Monnier, recueillies par Pierre Louis Manuel. (Ce sont les célèbres Lettres à Sophie)
- Des lettres de cachet et des prisons d'État, 1780
- Errotika Biblion, Abstrusum excudit, Rome (pour Paris), 1783 [réédition critique par Jean-Pierre Dubost sous le titre Erotika Biblion, Honoré Champion, Paris, 2009]
- Ma Conversion, Paris, 1783 [réédité notamment sous le titre Le Libertin de qualité; repris dans Romanciers libertins du XVIIIe siècle, Tome II, Bibliothèque de la Pléiade, Paris 2005]
- Considérations sur l’ordre de Cincinnatus, ou Imitation d’un pamphlet anglo-américain, suivies… d’une Lettre… du général Washington… et d’une Lettre de feu M. Turgot,… au Dr Price sur les législations américaines, Londres, 1784
- Lettres à M. Lecoulteux de la Noraye sur la Banque de Saint-Charles et la Caisse d'escompte, Paris 1785
- Sur les actions de la Compagnie des eaux, Paris, 1785
- Le Rideau levé ou l’éducation de Laure, 1786, [L'attribution traditionnelle ce cet ouvrage à Mirabeau est fortement contestée par Jean-Pierre Dubost
- Sur Moses Mendelssohn, sur la réforme politique des juifs et en particulier sur la Révolution tentée en leur faveur en 1753 dans la Grande-Bretagne, Londres, 1787
- Arlequin réformateur dans la cuisine des moines, ou Plan pour réprimer la gloutonnerie monacale, 1789, Rome (pour Paris)
- Élégies de Tibulle, suivies des Baisers de Jean Second – 2 Volumes – Traduction de Mirabeau – Paris, 1798
- Chefs-d'œuvre oratoires de Mirabeau, précédé d'une notice biographique, tome Premier, éd. Collin de Plancy, 1822
- L’œuvre érotique du comte de Mirabeau, (inclut Erotika Biblion, Ma Conversion, Hic et hec [paternité contestée, cf. note 22], Le Rideau levé, ou l’éducation de Laure [paternité contestée, cf. note 22], Le chien après les moines, Le degré desâges du plaisir) introduction, essai bibliographique et notes de Guillaume Apollinaire, Bibliothèque des curieux, Paris, 1921
|
