French
DeutschОперон – Уикипедия
В генетиката, оперонът е функционална единица от ДНК молекулата, съдържаща „пакет“ от гени под контрола на един-единствен регулаторен сигнал, наречен промотор.[1][2] Структурните гени от един оперон се транскрибират заедно в матрична РНК и се транслират заедно в цитоплазмата. Възможно е първичния РНКов транскрипт да претърпи транс-сплайсинг при което се получават няколко моноцистолични мРНКи, които се транслират отделно и кодират различен протеин.
Първоначално се смята, че опероните са характерни единствено за прокариотите, но откакто са открити първите оперони при еукариоти през началото на 90те[3][4] се трупат все повече доказателства, че те са по-често срещани отколкото се предполагаше по-рано.[5]
Основен преглед
[редактиране | редактиране на кода]Опероните се срещат предимно при прокариоти, но също така и при еукариоти, като нематоди C. elegans. и насекоми Drosophila melanogaster. Гените на рибозомната РНК (рРНК) често са подформата на оперон даже и при висшите еукариоти в това число гръбначни. Оперона е изграден от няколко структурни гена контролирани от общ промотор и общ оператор.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Life: The Science of Biology. 9th. Macmillan, 2009. ISBN 9781429219624. с. 349.
- ↑ Operon: a group of genes with the expression coordinated by an operator // Comptes rendus hebdomadaires des seances de l'Academie des sciences 250. Feb 1960. DOI:10.1016/j.crvi.2005.04.005. с. 1727–1729.
- ↑ Spieth, J. и др. Operons in C. Elegans: polycistronic mRNA precursors are processed by trans-splicing of SL2 to downstream coding regions // Cell 73 (3). 1993. DOI:10.1016/0092-8674(93)90139-H. с. 521–532.
- ↑ Brogna, S. и др. The Adh-related gene of Drosophila melanogaster is expressed as a functional dicistronic messenger RNA: Multigenic transcription in higher organisms // The EMBO Journal 16 (8). 1997. DOI:10.1093/emboj/16.8.2023. с. 2023–2031.
- ↑ Blumenthal, Thomas. Operons in eukaryotes // Briefings in Functional Genomics 3 (3). Oxford University Press, November 2004. DOI:10.1093/bfgp/3.3.199. p. 199 – 211. Посетен на 2 септември 2020. (на английски)
|
