Основно училище – Уикипедия

Основно училище е вид училище, в което се води обучение на равнище основно образование (предхождащо завършването на средно образование).

Първото основно училище на територията на днешна България се смята, че е било това в град Чипровци. ^[1]. Създадено е през 1624 г. от архиепископ Илия Маринов и е наследено от съвременното основно училище „Петър Парчевич“. Петър Парчевич е един от първите възпитаници на това училище.

До влизането в сила на съответните разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование^[2], в България основното образование е с продължителност първоначално 7, а впоследствие – 8 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до седми, съответно осми, клас).^[3] Основно образование се получава в основни (първи до седми/осми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до седми/осми клас).^[4]

Съгласно влезли в сила от 14 ноември 2015 г. разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, обучението за придобиване на основно образование се осъществява от I до VII клас включително в два етапа:

• начален – от I до IV клас включително
• прогимназиален – от V до VII клас включително.^[5]

Нормативен контрол AAT BNF GND NLI J9U LCCN NDL NKC

Портал „Образование“