Осояд – Уикипедия

Осояд
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Осояди (Pernis)
вид:Осояд (P. apivorus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Осояд в Общомедия
[ редактиране ]

Осоядът (ж.р. – осоядка) (Pernis apivorus) е птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Глава на възрастен женски осояд
  • Размери – 50 – 60 см.
  • Размах на крилете – 118 – 144 см.
  • Тегло – 800 – 1050 г.
  • Цвят на очите – жълт при зрелите и кафяв при младите птици.

Зрелите птици имат почти еднакво оцветена горна част на тялото в кафяво. Долната част е различно оцветена. Най-често е белезникава основа с груби среднокафяви до бежаво оцветени кръстосани лентички. Вътрешната част на опашката е оцветена в белезникаво-сиво. Мъжките осояди имат синьо-сива глава с гълъбовидна форма. Женските имат глава, най-често оцветена в горната си част в кафяво.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

През лятото се среща в почти цяла Европа, с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области.

Много ярко изявена прелетна птица, зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на Африка или в областите с повече дървета в саваната.

Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите грабливи птици и поради това са по-подходящи за копане. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Птицата се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми заедно с жилото. Връща се по няколко пъти в едно и също гнездо, ако е достатъчно голямо, докато не го унищожи напълно. В гората наличието на изпразнени гнезда на оси не означава непременно, че в близост има осояд, причината може да е и друго животно, като язовеца например, което също обича да яде ларви на оси. Освен с осите, осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни също и с жаби, змии, млади птици и мишки.

Осояд
Яйце на Pernis apivorus

Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа, гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки. Отдава предпочитание на иглолистните гори.

Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 33 – 35 дни. Малките се излюпват в началото на юли и са покрити с гъст бял с лек жълтеникав оттенък пух. Хранят се с ларви на оси, които родителите им донасят в гнездото заедно с цялата пита. С течение на времето гнездото се пълни с празни, разчопкани и изсъхнали пити. Също така малките изхвърлят екскрементите си на ръба на гнездото, а не извън него, както правят малките на повечето грабливи птици и поради тази причина родителите периодично (дори няколко пъти на ден) покриват бордовете на гнездото със свежи зелени клонки. Малките излитат от гнездото на около 40 – 45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици, като родителите носят пити с ларви на оси в гнездото и семейството се събира отново там. В дъждовни лета с малко оси, малките трудно се изхранват и могат и да не оцелеят.

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България осоядът е защитен от закона вид.

  1. Pernis apivorus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Осояд. Посетен на 10 март 2012
  3. BirdLife International 2004. Pernis apivorus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54