Охтум – Уикипедия

Охту̀м (Ахту̀м, Айто̀н) е владетел на Банат и части от Трансилвания от началото на XI век, противник на първия унгарски крал Стефан I.

Охтум е внук на Глад, български средновековен управител на Банат през 9 и 10 век. След смъртта на Геза се намесва в унгарските междуособици като противник на крал Стефан I.

Около 1002 г. владенията на Охтум се простират между реките Муреш, Тиса и долното течение на Дунава, включително и Бъдин (днешният Видин).^[1] Негова столица е крепостта Морисена при днешния град Ченад в най-западния край на Румъния.^[2]

Сведения с полулегендарен характер за Охтум се черпят от два значително по-оскъдни източника – история на унгарците с анонимен автор от началото на XIII и житие на епископ Герхард от края на XIV век. От тях се знае, че той е потомък на друг местен владетел – Глад, че е построил е православен манастир на името на Йоан Кръстител в Морисена, разполагал е със силна войска и често е воювали с унгарците.^[1][3]

За етническата принадлежност на Охтум и същността на неговото княжество са изказани разнопосочни предположения. Съгласно една от тях той е един от тримата (заедно с Купан и Дюла) унгарски вождове, които оспорват първенството на крал Стефан над унгарците.^[4] Румънски и молдовски учени твърдят, че Охтумовото княжество е едно от ранните влашки държавни образувания.^[5] Трета хипотеза е, че Охтум е българин, но историците, които я поддържат, не са единодушни относно това дали земите му влизат в Първото българско царство или той е самостоятелен владетел.^[1][6]

През 1003 година Охтум оставя Самуиловия син Гаврил Радомир да ръководи отбраната на Бдин против византийците, докато самият той воюва на север с маджарите, където и загива. Съществува мнение, че първата съпруга на Самуиловия син и престолонаследник Гаврил Радомир е дъщеря на банатския владетел.^[4] Съществува и обратното становище – че Охтум е съюзник не на Самуил, а на византийския император Василий II, на когото помага да завладее Бдин през 1002 г.^[6]

Краят на Охтум идва след конфликт със Стефан I. Владетелят на Морисена е убит при превземането на столицата му от войските на унгарския крал. Това събитие се датира към 1002 – 1005 или 1028 – 1030 година.^[6]

• Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения през Средновековието, С., Марин Дринов, 1998, ISBN 954-430-549-1.
• Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.). С., Марин Дринов, 2005, ISBN 954-430-787-7.
• Павлов, Пл. Охтум, в: Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник. С., Просвета, 1994 (1995), 302 – 303, ISBN 954-01-0476-9.
• Пириватрич, С. Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. АГАТА-А, София 2000, ISBN 954-540-020-X.
• Стефанов, П., архимандрит. Нови сведения за българското влияние в Унгария през ХІ век. – В: Християнската култура в средновековна България. Материали от национална научна конференция, Шумен 2 – 4 май 2007 година по случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835 – 907 г.). Отг. ред. П. Георгиев. Велико Търново, 2008, 345 – 353 (с променено заглавие Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine. в www.pravoslavie.bg.).

• Видински владетели Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.