Оцеляване – Уикипедия

Международни сигнали за бедствие

Оцеляването е група от умения, които могат да помогнат на човек, да преживее опасна ситуация (буря, земетресение, корабокрушение, авиационна катастрофа), или да оцелее в опасни местности (пустиня, планини, джунгла). За оцеляване при извънредна ситуация е необходимо осигуряването на четири ключови потребности:

• подслон;
• огън;
• чиста питейна вода;
• храна (при голяма надморска височина и кислород).

След преодоляването на непосредствената опасност за живота, пострадалите трябва да се опитат да осъществят аварийна комуникация и да подадат сигнал за бедствие. Даже районът на бедствието да е временно недостъпен за издирване и евакуация на пострадалите, те непременно трябва да подадат сигнал за бедствие. Това значително ще увеличи шансовете им да бъдат намерени по-късно или да им бъдат доставени храна и средства за оцеляване по въздуха.

Особено важно при оцеляването е правилното ориентиране на местността.

Предпазва от природни бедствия (времето), хипотермия, и позволява спокоен сън. В ситуация на „оцеляване“ първо се намира подслон. Основни изисквания:

• Далеч от нестабилни скали, гнезда на животни и опасности
• Пресъхналите речни корита са удобни (меки и „плоски“), но при буря се наводняват.
• Светлина, може да достави топлина, но слънчевите места по принцип са ветровити.
• Топлоизолация. Много голям и проветлив подслон не задържа топлина.

Прост подслон се прави от клони насочени против ъгъла на вятъра.

Човекът може да преживее няколко седмици без храна, но само около седем дена без вода. Нормален човек губи около 2 – 3 литра вода на ден при обикновени условия. Липсата на вода води до дехидратация преминаваща в летаргия, объркване и евентуално смърт. Тъмно жълта или кафява урина са индикатор за дехидратация. При оцеляване вода се търси незабавно след направа на подслон (или преди това, в зависимост от условията). В полеви условия може да се направи малко за пречистване на водата от замърсяване и патогени. Могат да бъдат убити и премахнати само микроорганизмите и частици във водата.

• В райони с изобилие на влага, вода се набавя от ручеи и езера. Ако липсва воден източник, вода се набавя чрез капан кондензатор и чрез събиране на роса. Животнската кръв не е подходяща за рехидратация (може да е заразена). В урината на човека се съдържат соли и токсини, не е годна за пиене (може да се пречисти чрез слънчев дестилатор).

• В екстремна среда са нужни мерки за предпазване от загуба на вода:
  • Диша се през носа (не се губи слюнка и изсушава устата)
  • Не се пуши
  • Ниска активност през най-горещите периоди на деня
  • Не се яде много

Огънят се използва за:

• Преваряване и пречистване на вода
• Готвене
• За сгряване на човека
• Самоотбрана (хищници)
• Сигнал към спасителните служби

Не е от първостепенна важност, човек може да оцелее няколко седмици без храна. Гладът може да доведе до:

• Раздразнителност
• Слабост
• Загуба на ясна мисловна дейност и преценка
• Отслабване на имунната система
• Изтощение и хипотермия

За набава на храна в „дивото“ са необходими познания по лов, риболов и ядливи растения.

Може да предотвати смърт или трайни наранявания. Често срещани наранявания при екстремни ситуации са:

• Разкъсвания – може да доведе до инфекции.
• Ухапване от отровни животни
• Фрактура
• Изкълчване – най-често на глезените
• Обгаряне

Много екстремни ситуации могат да бъдат превъзмогнати или омаловажени чрез собственоръчно „намиране“ на безопасен път. Това изисква някои навигационни умения като:

• Небесна навигация, използва се слънцето и нощното небе
• Разчитане на карти и употреба на компас
• Използване на GPS

• Категория:Техники за оцеляване
• Бушкрафт
• Сървайвълизъм

• Игорь Молодан. Учебник по выживанию в экстремальных ситуациях. − Х.: „Клуб семейного досуга“, 2016. − 320 с.: ил. (ISBN 978-617-12-0107-1)
• Игорь Молодан. Автономное выживание в экстремальных условиях и автономная медицина. − М.: „Яуза“, 2015. − 594 с.: ил. (ISBN 978-5-699-83296-5)

Беър Грилс