Паоло Монтеро – Уикипедия

Паоло Монтеро
Лична информация
Роден
Роналд Паоло Монтеро Иглесиас
3 септември 1971 г. (53 г.)
Ръст178 cm
ПостЦентрален защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990 – 1991
1992 – 1996
1996 – 2005
2005 – 2006
2006 – 2007
Общо
Пенярол
Аталанта
Ювентус
Сан Лоренцо
Пенярол
34
114
186
14
46
394
(1)
(4)
(1)
(1)
(1)
(8)
Национален отбор
1991 – 2005 Уругвай61(5)
Треньор
2014
2014
2016
2016
2017
2019 – 2020
2021
2021
2022 –
2024
Пенярол (младежи)
Пенярол (временно)
Бока Унидос
Росарио Сентрал
Атлетико Колон
Самбенедетесе
Самбенедетесе
Сан Лоренцо
Ювентус (младежи)
Ювентус (временно)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Паоло Монтеро в Общомедия

Роналд Паоло Монтеро Иглесиас (на испански: Ronald Paolo Montero Iglesias) е бивш уругвайски футболист, роден на 3 септември 1971 г. в Монтевидео. Син е на Хулио Монтеро, също бивш уругвайски национал. За националния отбор, чиито капитан е бил, има 61 мача и 5 гола, с което към март 2008 г. се нарежда на осмо място по този показател.[1]

Монтеро е известен като твърд и безкомпромисен защитник и дори държи рекорда за най-много червени картони в Серия А - през сезон 2003/2004 получава своя 15 червен картон в първенството.[2] От друга страна, той е описван и като талантлив, техничен и интелигентен футболист, който умее да се справя с напрежението.[3]

Кариерата си на професионалист започва в уругвайския Пенярол. След това играе четири сезона в италианския Аталанта. Марчело Липи, който му е бил треньор и в Аталанта и когото Монтеро много уважава[4], го взима в Ювентус през 1996 г. Монтеро прекарва в отбора почти едно десетилетие и печели всички възможни титли и купи. През 2005 г. преминава в Сан Лоренцо де Алмагро от Аржентина, но контузии му пречат да се наложи в отбора. След това се завръща в Пенярол, където в края на май 2007 г. обявява края на футболната си кариера. Опитите от страна на клуба и съотборниците му да го разубедят не водят до успех.

(Всички титли са с Ювентус)