Парламентаризъм – Уикипедия

Парламентаризъм е парламентарната дейност, в чиято рамка представителите на народа, т.нар. парламентаристи (депутати) приемат закони (Законодателна власт). За родина на парламентаризма се приема Англия. Парламентаризмът е баланса между институциите на изпълнителната и законодателната власт – правителство – парламент.

Съпътстващи особености на тази политическа отговорност от страна на правителството към парламента са:

  • солидната отговорност на правителството;
  • определяне размера на данъците и състава на армията;
  • правителството трябва да съответства на политическото представителство (мнозинство в парламента).

Основните характеристики на едно парламентарно управление така, както се е изградило и развило в родината си Великобритания са:

  • правителството е зависимо като състав, дейност и времетраене от парламента;
  • взаимен контрол между правителство и парламент със законодателна инициатива и на двете институции;
  • народен представител и министър са съвместими позиции;
  • свободен мандат на народните представители;
  • плуралистична партийна система.

Основите на това парламентарно управление са толкова гъвкави, че дават възможност за развитието му в останалите демократични държави. То е приложимо и при монархия, и при република. Нещо повече, прилагането му е осъществимо и при други форми на управление, каквато е президентската. Три са основните принципи на съвременния парламентаризъм:

  • народният суверенитет;
  • политическото представителство;
  • свободният мандат.
  • Друмева, Емилия. Конституционно право. София, Сиела, 2008. ISBN 9789542802488. раздел пети, I "Великобритания – стр. 207 – 215; вж. също стр. 3, 38779
  • Kurt Kluxen: Geschichte und Problematik des Parlamentarismus. Frankfurt am Main, 1983, ISBN 3-518-11243-0
  • Stefan Marschall: Parlamentarismus. Eine Einführung, Baden-Baden (Nomos), 2005, ISBN 3-8329-1062-X
  • Wolfgang Zeh: Parlamentarismus. Historische Wurzeln moderne Entfaltung. Heidelberg 1997, ISBN 3-8226-1585-4