Партений Пелагонийски – Уикипедия
Партений Παρθένιος | |
гръцки духовник | |
Роден | Ериклидже, Османска империя |
---|---|
Починал |
Партений (на гръцки: Παρθένιος, Партениос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в източнотракийското село Ираклица. Служи като архидякон на митрополит Дионисий II Ираклийски (1830 - 1848) и като директор на Великата народна школа.[1]
На 26 октомври 1849 година Партений е избран за врачански епископ и същата година ръкоположен, като на катедрата във Враца замества мъченически убития епископ Агапий.[2] На практика обаче епархията се управлява от протосингела българин Доротей, който иска да заеме епископската катедра. На негова страна са и врачанските първенци братя Александър и Тодораки Хаджитошеви (Хаджиеви), които благодарение на големите си връзки в Търновската епархия, на която е подчинена Врачанската епископия, и в столицата, успяват да постигнат целта.[3] В 1852 година Партений е обвинен в злоупотреби и насилия и на е принуден да подаде оставка, а на негово място е назначен Доротей.[4][1]
На 1 април 1854 година като бивш врачански Партений е назначен за херцеговски митрополит.[5] Преди да отиде до новата си епархия, на 8/17 ноември 1854 година е избран за митрополит на Янинската епархия.[1][5][6][7]
В 1869 година замества Венедикт Византийски като пелагонийски митрополит.[8] Партений заема много по-неотстъпчива позиция към българското църковно и просветно движене в Битоля от предшественика си Венедикт Византийски - връща „Света Неделя“ на власите гъркомани и изгонва българските свещеници.[9] В отговор Прилепската българска община отказва да признае Партений за митрополит и установява близки връзки с новооснованата Битолска българска община,[10] която на 23 октомври 1869 година отказва да признае, нито Партений, нито патриарх Григорий VI.[9]
Партений заема битолската катедра до 2 октомври 1876 година, когато подава оставка поради старост.[1][11]
Умира в Битоля през октомври 1976 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Πελαγωνείας κυρός Παρθένιος, (;-1876) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 април 2020 г.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά 8. 1937. σ. 135.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 142.
- ↑ а б Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 149. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Ο ναός του Αρχιμανδρειού // e Γιάννινα. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Ἄνθιμος Ζ´ // Οικουμενικόν Πατριαρχείον. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 38.
- ↑ а б Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 119. (на руски)
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 4. Църковно-националните борби в Пелагонийска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies. σ. 25. Посетен на 3 септември 2014.
Агапий | → | врачански епископ (16 октомври 1849 – 5 октомври 1852) | → | Доротей |
Йосиф | → | херцеговински митрополит (1 април 1854 – 17 ноември 1854) | → | Григорий |
Йоаникий | → | янински митрополит (17 ноември 1854 – 26 май 1869) | → | Софроний |
Венедикт | → | пелагонийски митрополит (26 май 1869 – 2 октомври 1876) | → | Матей |