French
DeutschПатина – Уикипедия
Патина се нарича окислителното покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. Естествения процес е бавен (5 – 25 г. за зелена патина върху мед) и зависи от средата. В природата основни катализатори са климатът, химическия състав на въздуха и валежите.
Цветът на патината може да варира от светлозелен до тъмнокафяв. Изключително рядка и красива е патината върху златни монети, известна като тип „Боскореале“, която е с виолетов оттенък и променящ се цвят.[1]
Самата патина играе ролята на защитник на метала от корозия. Наличието на патина в нумизматиката и антиквариата се цени като признак на старост и автентичност.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Думата патина произлиза от италиански език и означава естествено застаряване на метал (главно мед и медни сплави), камък (например мрамор) и изделия от дърво.
Видове патина
[редактиране | редактиране на кода]Патината бива:
- благородна
- доброкачествена
- груба (нееднородна)
- „бронзова болест“
- изкуствена
Според метала патината придобива различни цветове. Например среброто и оловото потъмняват и може да формират черна патина, докато медта и бронза – зелена.
| Метал | Цвят на патината | Вид на патината |
| злато | топло-жълт, огнено-червен | благородна, доброкачествена, груба, „бронзова болест“, изкуствена |
| сребро | блестящо-черен, виолетово-черен, кестеняво-кафяв | благородна патина, „бронзова болест“ |
| мед и бронз | черен; черно-кафяв; зелен; тъмнокафяв; стоманено-сив; синьо-зелен | благородна, доброкачествена, груба (нееднородна) |
| сребро | черен и сиво-черен | доброкачествена |
| сребро | от различни видове окиси и соли на медта, калая, оловото, среброто и други метали | груба (нееднородна) |
| мед и бронз | червено-ръждив, глинесто-кафяв | „бронзова болест“ |
| сребро | черен, виолетово-черен, кафяв с различни оттенъци | изкуствена |
| мед и бронз | черен, черно-кафяв, зелен и синьо-зелен | изкуствена |
Изкуствено формиране на патина
[редактиране | редактиране на кода]За изкуствено формиране на патина[2] основно се ползват два метода – химически (с окиси и химични състави), и декоративен (с помощта на бои).
Методи за изкуствено формиране на патина:
- Зелено оцветяване – монетата се навлажнява с разтвор от 1,5 грама на 25% разтвор на амоняк, 5,25 грама амониев хлорид и 700 грама оцетна киселина.
- Синьо-зелено оцветяване – повърхността на монетата се покрива с горещ разтвор от 25 грама натриев тиосулфат, 100 грама вода и 7,6 грама оловен ацетат, разтворен в 100 грама вода. Преди употреба двата разтвора се смесват.
- Зелено-кафяво оцветяване – монетата се потапя за няколко минути в кипящ разтвор от 100 грама вода, 125 грама меден сулфат, 60 грама бертолетова сол и 2 грама калиев перманганат.
- Стоманено-сиво оцветяване – сиво преминаващо във виолетово оцветяване на медната монета се постига, като се потопи в разтвор от 3% антимонов хлорид, за да не потъмнее разтворът се прибавят няколко капки солна киселина.
- Черно оцветяване – интензивно, черно оцветяване на медните монети се постига като се навлажнят с разтвор от 1000 грама вода, 20 грама натриев полисулфид и 10 грама амониев хлорид.