Петко Абаджиев – Уикипедия

Петко Абаджиев
български живописец
Роден	28 февруари 1913 г. Карлово, Царство България
Починал	2004 г. (90 г.)
Националност	България
Академия	Художествена академия
Учители	Никола Ганушев
Направление	живопис
Повлиян	Никола Танев

Петко Абаджиев е български живописец.

Роден е на 28 февруари 1913 г. в град Карлово. През 1942 г. завършва Художествената академия в София, в класа по „Живопис“ на Никола Ганушев.

Участва в общи художествени изложби. Организатор е на над 15 самостоятелни изложби в различни градове, включително в София и Будапеща (1966).^[1] Показва творби на международни изложби в Германия, Гърция, Китай, Полша, Русия, Турция, Унгария, Франция и Швеция.

От 1941 г. е член на Съюза на българските художници, като през 1952 г. е част от Управителния съвет на организацията.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градски галерии в страната и частни колекции в България, Европа и САЩ.^[2]

През 1961 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методи“, първа степен. Носител е също на ордените „Червено знаме на труда“ (1967) и „Народна република България“, втора степен (1973).^[1] Почетен гражданин е на Карлово.^[2]

Умира през 2004 г. Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

Абаджиев е пейзажист. В началото на художествената си кариера изобразява в картините си теми свързани с родния му град Карлово. В част от творбите му от този период се забелязва влияние от живописеца Никола Танев, близък приятел на карловеца. По-късните творби на Абаджиев са градски пейзажи от българските градове Балчик, Бургас, Варна, Видин и Пловдив. Обича да рисува мостове и крайбрежието на река Марица.^[1]

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“