Петър Величков – Уикипедия

Тази статия е за българския литературен историк. За футболиста вижте Петър Величков (футболист).
Петър Величков
български литературен историк
Роден
27 август 1954 г. (70 г.)
Учил вТехнически университет – София
Великотърновски университет

Петър Величков Петров е български литературен историк, журналист и поет. Известен е с книгите си за писателката Яна Язова.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Петър Величков е роден на 27 август 1954 г. в село Поповица, Асеновградско. Дядо му, Петър Гайдаджиев, е виден деец на БЗНС в Пловдивско, убит като кмет на село Ахматово през 1923 г. Завършва машинно инженерство във Висшия машинно-електротехнически институт в София, а след това и журналистика във Великотърновския университет „Кирил и Методий“.

Работи от 1980 г. като журналист във вестниците „АБВ“, „Подкрепа“, „Експрес“, „Монитор“ и „24 часа“. Редактор е на списание „Библиотека“ (1998 - март 2024), издание на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Записва спомените на ред.-стопанина на Библиотека „Златни зърна“ (1936 – 1947) Славчо Атанасов, които излизат и в книга – „Под светлината на словото живях“ (1996). Интервюира писатели като Исабел Алиенде, Роберто Савиано, Ипек Чалъшлар, Уенди Гера, Лидия Димковска и др.

Автор е на бестселъри от типа „Стара слава“ – „Страсти и скандали в царска България“ (1. изд. 2000, 2. изд. 2004, 3. изд. 2009, 4. изд. 2021), „Софийските потайности“ (2004, 2019, 2021)[1], на изследванията „Българинът: голата истина“ (2005), „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“ (2008), „Прототипи и герои“ (2013) и „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“ (1. изд. 2013, 2. изд. 2024)[2], на книгата „Яна Язова: проклятието на дарбата“ (2007, 2020), на стихосбирките „Сам си стигам“ (2002) и „Неразличим“ (2004).

Съставител е на два албума с екслибриси – „Ексмузициси на български композитори“ (с предговор от Аксиния Джурова, 1983) и „Сто български екслибриса“ (1985).

В периода 1987 – 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които съставят трилогията „Балкани“. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби – „Поезия“, „Александър Македонски“, „Силян Щърка“, „Златни искри на скръбта“, „Соления залив“ (част първа – „Голямо и Малко“, част втора – „Война“), „Как Мами учи децата си“, „Таралеж се жени“; „Мойра“ – кореспонденцията на Яна Язова и Александър Балабанов (съвместно с Цвета Трифонова). Подготвя за издаване и публикуваните ѝ приживе творби – романите „Ана Дюлгерова“, „Капитан“, драмата „Последният езичник“[3].

Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека „Новолуние“ и на възстановената библиотека „Златни зърна“ от издателство „Хемус“. Възстановява през 2007 – 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията „Асеновци“ („Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен ІІ“, „Последният Асеновец“) от Фани Попова-Мутафова[4]. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца „1943“, в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години. Разчита и подготвя за печат спомените на Дора Конова „Лора, Яворов и аз“, които излизат в пълнота 48 години след смъртта ѝ (1. и 2. изд. 2019, 3. изд. 2024). Спасява и разчита смятаните за изгубени любовни писма на поета Трифон Кунев до украинката Маша Крилова с книгата си "Непознатият поет Трифон Кунев" (2023).

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ и стихотворение от млади автори „Яна Язова“[5], който се организира всяка година от Народно читалище „Постоянство“ и Община Лом.

Доктор по книгознание, защитил дисертационен труд „Български библиофилски издания (1901 – 1947): Комуникационна синергия между артефакт и рецепция“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2020).

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Специална награда "Рицар на книгата“ за 30-годишната си рекламна дейност на книгата (2010)[6].

Годишна награда за изкуство и култура от Поименен фонд „Хернани Цибрански“ – Лом за принос в изследването на литературното творчество на Яна Язова (2012).

Христо Г. Данов (награда) в раздел „Издание за деца“ за съставителството на тома „Таралеж се жени“ от Яна Язова (2013).

Голямата награда „Златен лъв“'2018 за оригинален съставителски проект (съвместно с Румяна Пашалийска) с принос към историята на българската литература за антологията за деца „1943“.

„Почетен знак на Кмета на Община Лом за изследването на творческото дело и живота на Яна Язова, 17.09.2019.

Грамота на Асоциация „Българска книга“ за спомените на Дора Конова „Лора, Яворов и аз“ (издателство „Библиотека България“) – с формулировка: „за оригинален дизайнерски проект и за въвеждане в съвременна употреба на непубликуван в неговата цялост архивен материал“, 14.12.2019.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Изд. Изток-Запад – книги на Петър Величков // Архивиран от оригинала на 2016-08-18. Посетен на 2016-08-19.
  2. ↑ „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“. Новата книга на Петър Величков вече е хит. – Момчил Попов
  3. ↑ Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов. Интервю на Оля Желева и Иван Бакалов.
  4. ↑ Солунският чудотворец – Фани Попова-Мутафова. Автор – Слави Ганев
  5. ↑ Владимир Недев, Наградиха победителите от Националния литературен конкурс „Яна Язова“ в Лом, БНР, 24 октомври 2014 г.
  6. ↑ Петър Величков от вестник „24 часа“ със Специалната награда от „Рицар на книгата“, bulphoto.com, 23 април 2010 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Величков&oldid=12391132“.