Петър Динев – Уикипедия

Петър Константинов Динев е виден български музиковед и композитор.^[1][2]

Роден е на 14 юли 1889 година в костурското българско село Куманичево, тогава в Османската империя, днес в Гърция. През 1895 година семейството му се преселва в Цариград, където завършва средното си образование в българската духовна семинария. Музикални способности на малкия Петър се проявят още от трето отделение, когато започва да пее в църковния хор на българския храм „Свети Стефан“. Включва се и в хора към църквата към руското посолство, ръководен от В. Кулаков. Още като семинарист показва композиторските си заложби - на 29 юни 1909 година е изпълнена неговата музикална поема „Демон“ по текст на Пейо Яворов.^[3]

Българската екзархия изпраща Петър Динев да следва композиция и източна музика в Санктпетербургската консерватория, чийто ректор по онова време е Глазунов. Сред състудентите му е Сергей Прокофиев, а негов близък приятел – Фьодор Шаляпин, който високо цени Петър Динев и го нарича „човек-богатство“. Едновременно с консерваторията Петър Динев завършва и право в Санктпетербургския университет. От 1919 година става преподавател по източна музика в Казанската консерватория.

През 1922 година се завръща в България, където до 1924 г. работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия. От 1925 до 1936 година е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия. От 1926 до 1944 година преподава същата дисциплина в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 г. е доцент по източноцърковна музика в Богословския факултет на СУ. Наред с това Петър Динев е диригент на хора към Богословския факултет и на църковния хор към столичния храм „Св. Кирил и Методий“, който ръководи повече от 40 години. Заедно с Добри Христов учредява и активно ръководи Дружеството на църковните хорове в България (1937 – 1944). След 1944 година работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.

Петър Динев е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика.^[4] Той превежда редица църковни песнопения от византийска невмена нотация на западна нотация, създава ръководство по византийска невмена нотация, в което със средствата на съвременната музикална терминология разяснява специфичните особености и характерните белези на византийската църковна музика и я прави достъпна за всички.

През 1963 година в разгара на комунистическия атеистически период от историята на България, Петър Динев изнася пълен лекционен курс по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките, като преподава псалтикийната практика като наука.^[5]

Разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесни за усвояване и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва български народни песни от Македония.

Неговата научноизследователска дейност е многолика и разнопосочна. Публикува редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество.

По повод своята 80-годишнина през 1969 г. за своята дейност и заслуги Петър Динев е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен. Получава и званието „заслужил деятел на изкуствата“. Умира на 2 юли 1980 г. в град София^[6].

За Петър Динев е документалният филм „Служение“ (1996), реж. Костадин Бонев, сц. Иван Дечев.^[7]

• „Македонски български песни“, София, 1934 година
• „Сходство между народните и църковните мелодии“ (1955)
• „Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните представители“ (1957)
• „Народнопесенни елементи в българския църковен напев“ (1959)

Портал „Музика“          Портал „България“          Портал „Македония“