Петър Петров (актьор, р. 1939) – Уикипедия

Петър Петров
български актьор
Роден	20 септември 1939 г. София, Царство България
Починал	12 август 2012 г. (72 г.) София, Република България
Уебсайт	Страница в IMDb

Петър Василев Петров е български актьор, сценарист, преподавател, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и писател.

Роден е на 20 септември 1939 г. в София. Учи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класовете на професорите Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.

След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).

По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на Бертолд Брехт (1975), Скок в „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на Фридрих Дюренмат (1988), Жевакин в „Женитба“ на Николай Гогол (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на Антон Чехов (1993).

От 1981 г. Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат (1997), а по-късно и професура (1999).

От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануи, в постановка на Надежда Сейкова (2011). Изиграва над 100 роли в театрите в Бургас и Народния театър за младежта. През 1999 г. става професор и преподава в НАТФИЗ.^[1][2]

Играе в продължение на 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.

Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми – над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.

Автор е на 35 телевизионни сценарии – рубриките „Неповторимото“, поредицата „Приказки на щурчето“ и др.

В последните 20 години на живота си Петър Петров помага на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си.

В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: „Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено – автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“

Почива на 12 август 2012 г. в София.^[3]

• „Златното Ключе“ (1964) – Пиеро
• „Когато куклите не спят“ (1968) – котаракът
• „Снежната кралица“ (1971) – разказвачът
• „Веселите музиканти“ (1972)- кучето
• „Тримата мускетари“ (1973)- Арамис
• „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966)- Леонидик
• „Варвари“ (Максим Горки) (1970) – Дробязгин
• „Човекът си е човек“ (Бертолд Брехт) (1975) – Ванг
• „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) (1978) – Скок
• „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир) (1980) – Гремио
• „Любовта към трите портокала“ (Рада Москова) (1982) – Панталоне
• „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) (1985) – Дон Армадо
• „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат) (1988) – кардиналът
• „Женитба“ (Николай Гогол) (1989) – Жевакин
• „Три сестри“ (Антон Чехов) (1993) – Чебутикин

• „Притча за философа“ (1985) (Кирил Топалов)
• „Последният танц“ (1982) (Лозан Стрелков)
• „Съвършеният крадец“ (1980)
• „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов)
• „Дона Росита“ (1979) (Федерико Гарсия Лорка) – кандидат ерген
• „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – разказвачът / докторът / кочияшът
• „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
• „Неродена мома“ (1971) (Иванка Милева-Даковска)
• „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
• „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
• „Адвокатът Пиер Патлен“ (1968) (реж. Павел Павлов)

• „Великият диктатор“ (дублаж на БТ), 1976
• „Батман“ (дублаж на Брайт Айдиас), 1992

• „Историята на Исус за деца“, 2006
• „Мулан“ – Императорът, 2000
• „Пинокио“ – Джепето, 2000
• „Клуб Маус“, 2003 – 2004

• „Жреци на живото слово“. София: Издателство „Дамян Яков“, 2003;
• „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор (споделен опит, наблюдения и размишления)“. София: Издателство „Тих-ивел“, 2004;
• „Срещи на сцената и извън нея“ (портретни скици по спомени и документи). София: Издателство „Дамян Яков“, 2006;
• „Литературният спектакъл – глас и процес“. София: Университетско издателство, 2006.

• Почина актьорът Петър Петров Архив на оригинала от 2015-11-26 в Wayback Machine., blitz.bg, 13 август 2012 г.
• „Почина големият български актьор Петър Петров“, в-к „Новинар“, 13 август 2012 г.

• ((en)) Петър Петров в Internet Movie Database
• ((ru)) Петър Петров в КиноПоиск
• ((ru)) Петър Петров в Кино-Театр