Чочо Попйорданов – Уикипедия

Петър Иванов Попйорданов (11 юни 1964 – 5 май 2013),^[1] известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Студията за игрални филми „Бояна“ и генерален директор на Българската национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).^[2] Родът му произхожда от Велес, и към него принадлежат войводата Миле водачът на солунските атентатори Орце Попйорданов.^[2]

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“.^[3] Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

• Попйорданов, Иван. Кадър по кадър. София, изд. „Д-р Иван Богоров“, 2008, 236 с. ISBN 978-954-316-061-7

• Наградата „за млад актьор“ на САБ (1992).
• Награда за мъжка роля за филмите Граница, Онова нещо, Кладенецът, Козият рог, Вампири, таласъми... и Сезонът на канарчетата (Варна, 1994).
• Награда „Златен Баяр“ „за най-добра мъжка роля“ във филма „Граница“ (Белгия).
• Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Чест и достойнство“, 2016.

• „Питър Пан“
• „В полите на Витоша“
• „Сън в лятна нощ“
• „Хеда Габлер“
• „Чайка“
• „Хъшове“
• „Бурята“
• „Човекът, който прави дъжд“
• „Кимоно“
• „Декамерон“
• „Призраци в Неапол“
• „Пет жени в еднакви рокли“

• „Вишнева градина“ (2010) (Антон Павлович Чехов)
• „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
• „Еленово царство“ (1996) (по Георги Райчев, реж. Вили Цанков)
• „Спирката“ (Михаил Величков) – Петър, синът

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Чочо Попйорданов
• ((en)) Петър Попйорданов в Internet Movie Database
• Биография и пълна филмография на Чочо Попйорданов от movie.pop.bg^{[неработеща препратка]}
• Хъшове (Епизод 1) (2009 г.) По повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. – Филм
• ((ru)) Петър Попйорданов в КиноПоиск
• ((ru)) Петър Попйорданов в Кино-Театр

Портал „Македония“