French
DeutschПетър Станчев – Уикипедия
Тази статия е за революционера. За учителя вижте Петър Станчов.
| Петър Станчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Петър Станчев в Общомедия | |
Петър Станчев с псевдоними Асенов[1] и Вола[2] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Станчев е роден на 6 април 1893 година в Берковица[5]. От малък живее в София и завършва Втора мъжка гимназия. През 1911 година за кратко е върховистки четник в Македония, след което се завръща в София и завършва средното си образование. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Борис Илиев.[6] През 1914 година завършва школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е командир на рота в Македония.
След възстановяването на ВМРО от Тодор Александров Петър Станчев се включва в дейността ѝ, като в това време другарува с Дончо Чупаринов от Панагюрище. През 1920-1921 е в четата на Тодор Александров, действаща в Кратовско и Щипско. Оттогава Иван Михайлов си спомня за него:
| „ | Рядко са хората тъй беззаветно отдадени на македонското освободително движение. Той бе горд да върши всякаква работа, стига да е от полза на делото. Кръстосваше из Македония с месеци. Не помня Станчев да е казвал, че някоя задача не е по неговите сили или по вкуса му. Бе истински хъш, беззаветно предан на Македония. Винаги бе усмихнат, не го видях пред нищо изплашен, пред нищо смутен или без настроение. | “ |
През 1924 година Петър Станчев е секретар на скопската чета на Лазар Дивлянски, която води голямо сражение на 22 септември при село Колицко. След смъртта на Лазар Дивлянски Петър Станчев е назначен за скопски войвода, но през ноември се прибира в България. Петър Станчев е отговорен за охраната на конгреса на ВМРО в Сърбиново през февруари 1925 година, след което е назначен за Велешки околийски войвода. Заедно с Дончо Чупаринов подготвя Менча Кърничева за изпълнение смъртната присъда над Тодор Паница. Тя си спомня за него:
| „ | Смел, идеалист, беззаветно предан на освободителното дело. Станчев бе прекрасен човек и другар. С неговата смърт Радко (Иван Михайлов) загуби дясната си ръка, един от най-добрите си помощници и другари. | “ |
Петър Станчев загива с част от четата си в сражение със сръбски войски в Тиквешко на 6 август 1925 година[7], а телата им са погребани на неизвестно място от сръбските власти. Вестник „Свобода или смърт“ пише:
| „ | Ние го почитахме, ние го обичахме докато бе между нас. Но той беше от онези, които не понасят ни похвали, ни признание за заслугите му, нито морални отличия. И никой не му каза какво представляваше той за голямата кауза на Македония, кое беше мястото, което той заема в редовете на пионерите на тая кауза. Сега той вече не е на тоя свят и ние, коленичили пред неговата свята памет, признаваме: Ние сме много, но хора като Петър ние познаваме и виждаме само във фалангата на големите македонски дейци от миналото.[8] | “ |
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Петър Станчев е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 23.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка].
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ Възпоменателна картичка на ВМРО за Петър Станчев[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 439.
- ↑ „Свобода или смърт“, 15 април 1926 г.
