Петър Сугарев – Уикипедия

Петър Сугарев (на гръцки: Πέτρος Σουγαράκης, Петрос Сугаракис) е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-съсно ренегат, оглавил гръцка андартска чета в Македония.

Петър Сугарев е роден в мариовското село Ивени, тогава в Османската империя, има брат Христо и сестра. По време на Илинденското въстание заедно с Андонис Зоис е четник при Дядо Коле от Добровени, който подпомага четата на Толе Паша. Край Паралово четата на Дядо Коле води сражение с турски аскер при манастира „Свети Георги“.^[1] След края на въстанието Дядо Коле казва на Петър Сугарев за Толе Паша:

През септември 1904 година Петър Сугарев се включва към гръцката пропаганда в Македония и създава собствена чета, като е значително подпомагана в дейността си от Андонис Зоис. Четата действа в местността Мариово, до Битоля на север и до Горничево на юг^[3] и има силно позиции в селата Градешница, Старавина, Будимирци, Грунища, Зовик, Маково, Брод, Ивени, Полчище, Скочивир и Тепавци. Петър Сугарев пише за действията на ВМОРО срещу гъркоманите в областта:

В края май 1905 година българските войводи Данев и Кара Ташо^[5] влизат в Ивени и за наказание убиват майката и сестрата на Петър Сугарев. В отговор съединените гръцки чети на Христос Цолакопулос, Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Петър Сугарев нападат българските села в областта Марихово, през юни/юли в Бърник изколват семейството на Трайко Краля. Пристига турски аскер и андартите са принудени да се оттеглят към река Черна. На 22 юни 1905 година Сугарев, Зоис и Фьотакис пристигат в Петалино, където нападат четата на Димко от Охрид, предадена от Йовчо Найдов.^[6] В сражението Димко от Охрид е пленен, измъчван и убит, а отрязаната му глава е изпратена на османската полиция в Старавина.

Скоро след това четите на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев^[7] нападат тази на Петър Сугарев в Петалино, като са изгорени пет къщи в селото, а на 16 юли 1905 година опожаравят всички 70 къщи в Градешница, убиват свещеника Димитри и учителя Йоанис Маркулис. След това четите на Сугарев, Зоис, Фьотакис и Цолакопулос са прогонени на изток от река Черна след сражение с четата на Георги Ацев. На 3 август четата на Сугарев е засечена от аскер и той се връща към Скочивир и Полог,^[8] след което се събира с останалите андарти в Ивени. На 12 август четите им дават сражение на българска чета, като в сражението загиват братовчедите Димитър и Демостен от Старавина. След тази случка между Фьотакис и Цолакопулос избухва скандал, но са помирени от останалите андарти.^[9]

През есента на 1905 година Петър Сугарев е подпомогнат от капитан Кромбас (Маринос Либеропулос). Пленяват влашкия революционер Илия Чингело от Добровени.^[10] На 7-8 ноември четите се намират в Петалино, но са предадени от местни българи и в сражение с турски аскер загиват андартите Христо Сугарев, Маринос Либеропулос, Христос Голиос от Ченгели, Василиос Бабурис от Грунища, Атанасиос Бинекос от Битоля и Трифон Петкакис от Петалино.^[11] Няколко дни след сражението Петър Сугарев е изтеглен в Атина.^[12]

През 1906 година Петър Сугарев се завръща в Македония, като действа заедно със Симо Стоянов и Павле Илиев. През септември 1906 година Сугарев действа съвместно и с Георгиос Цондос, като нападат Барешани и Горно Каленик. На 8 февруари 1908 година четите на Стефос Григориу, Стоян Цицов, Трайко Браянов, Андонис Зоис и Петър Сугарев са обградени от силни османски военни части. На помощ им идват четите на Павлос Нерандзис (Пердикас), Емануил Кацигарис, Евангелос Николудис и Панайотис Героянис, както и милиция от Градешница. В сражението загиват 6 четници и много турци.^[13][14] През лятото на 1908 година четите на Сугарев и Георгиос Воланис разбиват четата на Кръсте Данов и Ставро Будани^[15] в Церово. След тази акция Петър Сугарев се легализира, когато е обявена Младотурската революция^[16].

Въпреки че е българоговорещ, Петър Сугарев научава добре гръцки и е автор на история за борбите в Македония, включително от Балканските войни, озаглавена „Моята история и биографията ми“ (Η ιστορία µου και η βιογραφία µου).^[17]

Портал „Македония“