Петър Тончев – Уикипедия

Петър Георгиев Тончев е български офицер, полковник.

Петър Тончев е роден на 29 август 1897 г. в търновското село Михалци. През 1919 г. завършва Военното училище в София, а през 1935 г. и Военната академия. От 1940 г. преподава във Военната академия. Служи в първа жандармерийска дружина, а от 1929 г. в двадесет и първи пехотен полк. От 1933 г. е в щаба на втора пехотна тракийска дивизия.^[1] През 1938 г. е назначен на служба в щаба на осма пехотна тунджанска дивизия. През 1943 г. е назначен за началник-щаб на втори окупационен корпус. От 1944 г. е командир на седемнадесета пехотна щипска дивизия. Същата година става флигел-адютант на Симеон II. На 4 ноември 1944 г. е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия. В периода 15 януари 1945 – 13 юли 1946 г. е началник на Военната академия. Уволнен е на 13 юли 1946 г. ^[2].

• Подпоручик (1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (15 юни 1928)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (3 октомври 1942)

• Портал „Военна история на България“