Петър Христов – Германчето – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Христов.
Петър Христов – Германчето
Роден
1867 г.
Починал
2 февруари 1908 г. (41 г.)
ПогребанАпоскеп, Гърция
Петър Христов – Германчето в Общомедия

Петър (петре) Христов Дамовски (Дамевски), наричан Германчето,[1][2] Гермов и Преспански, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Четата на Петър Христов – Германчето, снимка на Христо Руков.
Членове от агитационната група от четата на Петър Христов – Германчето.

Петър Христов е роден през 1867 година в село Герман, тогава в Османската империя. Завършва първи клас. Присъединява се към ВМОРО през 1899 година и действа като селски войвода. През 1901 година е арестуван и осъден от турската власт на 6 години затвор. През март 1903 година е амнистиран и през Илинденско-Преображенското въстание действа като преспански войвода, а след потушаването му заминава за САЩ.[3]

При повторното си завръщане в Македония през 1905 година става преспански районен войвода с 12 души четници, сред които и няколко албанци. Обикаля главно района на нихаята Наколец, докато помощникът му Дякона има за район околността на Ресен.[5]

Действа против турците и гръцката въоръжена пропаганда. Обграден от турски аскер край село Дробитища се самоубива на 2 февруари 1908 година или 29 февруари 1907 година.[6] Погребан е в братската могила в Апоскеп.[7][8][9]

Като преспански войвода го наследява Иван Чакулев.[10]

Син на Петър Христов е комунистическият деец Герман Дамовски.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  3. ↑ Петъръ Христовъ Прѣспански // „Независима Македония“ III (119). София, СМЕО, 24 юли 1925. с. 3.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  5. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  6. ↑ Евтимовъ, Александъръ. Прѣспанският войвода Петър Христовъ – Германчето // Илюстрация Илиндень I (6). София, Издание на Илинденската Организация, декемврий 1927. с. 15 – 16.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
  8. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 94.
  10. ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 121.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Христов_–_Германчето&oldid=12409808“.